Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Сегашният ти император е от менапиите! — Каразий почувства, че повишава глас и направи опит да се овладее. — Губернаторите на Британия са били всякакви по произход — от Галия, Далмация и Хиспания; легионите, които ви защитават, носят чуждестранни имена.
— Може да са били варвари, но са се цивилизовали. Приемат тази земя за земя на келтите. Единствената цел на саксонците е да напълнят търбусите си. Те никога няма да си намерят място на британска земя.
Каразий въздъхна и си спомни как Великата жрица бе проляла кръвта му, за да нахрани земята.
— Потеглям на юг — там хората все още помнят как спасих домовете им, и оттам ще набера екипажи, за да отплавам за Гезориакум. Ти разбираш тези търговци от Лондиниум по-добре от мен, Алектус. Остани тук и управлявай на мое място, докато ме няма.
Бледите страни на младия мъж неочаквано пламнаха. Каразий се поучуди. Несъмнено, след всички тези години, Алектус би трябвало да знае колко му вярва императорът. Но нямаше време да размишлява за чувствата на когото и да било. Каразий отвори вратата и извика писаря. На ум вече съчиняваше последните заповеди, които трябваше да даде, преди да потегли.
На Тор беше прието в началото на лятото да се боядисва изпредената през дългата зима ленена и вълнена прежда. Прието бе също и Повелителката да участва в боядисването. Казваха, че се правело, за да бъде даден пример на момичетата, но Диерна винаги бе считала, че този обичай е установен, защото приготвянето на боята и кисненето на преждата са били винаги за Великата жрица приятно разнообразие и повод за откъсване от другите й задължения. Всъщност работата не бе никак проста — правилното смесване на съставките на боята и спазването на точното време, през което преждата престояваше в нея, за да се постигне точно определен нюанс на синьото, изискваха опитно око. Специалистка по боите беше всъщност Илдег. Диерна с удоволствие спазваше нейните инструкции.
Няколко гранки прежда вече висяха за изцеждане от клоните на върбата, чиято кора беше тук-там леко оцветена, защото всяка година я използваха за тази цел. По-надолу по потока вряха още казани. Илдег обикаляше и ги наглеждаше, за да се убеди, че всичко се прави както трябва. Малката Лина, която помагаше на Диерна, донесе две нови гранки и ги постави на широката рогозка, сетне добави още едно дърво в огъня. Много бе важно течността да ври тихо, без да изкипява.
Диерна спусна едната гранка в казана. Боята, правена със сърпица, изглеждаше на светлината синя като водата в открито море. Само веднъж й се бе случвало да бъде толкова далеч в морето, че да не може да вижда брега — тогава Каразий я бе взел със себе си на флагманския кораб. Беше се смял на пълното й незнание и й бе казал, че е редно да познава по-добре водите, които защитават любимия й остров. Сега, когато се взираше в котела, тя отново виждаше морските вълни, дългото дървено бъркало предизвикваше течения досущ като морските, имаше и пяна — бяла като пяната на прибоя.
Помисли си, че Каразий може би тъкмо сега е в открито море, може би дори води битка с римските кораби. До нея бе достигнала вестта, че той е потеглил към Гезориакум заедно с всички кораби от флота — всички до един. Но не бе взел със себе си Телери, и дори жрицата да можеше да види нещо, което би му било от полза, без обучена ясновидка до него нямаше кой да приеме вестта, която би му пратила. Не бе предполагала, че невъзможността да разбере какво става с него ще я засегне толкова дълбоко.
— Вади преждата, мила, иначе ще стане много тъмна — гласът на Илдег върна Диерна към действителността. Тя извади гранката и я понесе, още димяща, към върбата. Лина тръгна да донесе още прежда.
Преди да натопи следващата гранка, Диерна си пое дълбоко дъх — изпаренията от боята миришеха остро и я замайваха — после бавно натопи преждата — в тъмносините морски вълни… От дървото над нея се отрони лист и се завъртя лениво по повърхността. Жрицата посегна да го извади, но веднага пусна бъркалото и тихо извика — не беше лист, а кораб, и наоколо имаше още дузина други — появяваха се и изчезваха в облаците виеща се нагоре пара. Тя стисна с две ръце ръба на казана, без да усеща горещината, която изгаряше дланите й, и се наведе по-ниско, за да вижда ясно…
Диерна беше морска птица и кръжеше над вълните, кипнали от яростната битка. Можа да разпознае „Орион“ и някои от другите кораби. Дори да не ги познаваше по външен вид, щеше да ги различи по бързината и умелото маневриране. Другите — по-големи, по-тромави, по-несръчно управлявани — трябва да бяха римските кораби. В далечината се виждаше дълга пясъчна ивица — сражението се водеше в залива на голямо пристанище, а на такова място бързината и маневреността на британските кораби не даваха голямо предимство. Как бе позволил Каразий да го притиснат тук — като в капан? Победата му над флота, който Максимиан бе събрал в Арморика, бе победа на опитен военен стратег. Но сега, докато виждаше как един след друг римските кораби се вкопчваха с куки за жертвите си, й стана ясно, че днешната битка ще бъде спечелена не с тактика, а с груба сила.