Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Какво казват твоите разузнавачи — ще нападнат ли скоро римляните? — поде принцът.
— Не мисля, че Констанций разполага с достатъчно възможности да докара тук цялата си бойна сила. Ще му трябва време, за да построи и още бойни кораби. Вярно, че победи Каразий при Гезориакум, но нашите момчета успяха въпреки това добре да ги подредят.
Алектус отпи от виното си и очите му потърсиха Телери. Лицето му бе пламнало, когато тя се появи, но поздравът, който й отправи, бе съвсем сух и официален. Телери забеляза колко мускулеста е станала все така стройната му фигура. Кожата му имаше бронзов загар от постоянната езда под слънцето. Имаше вид на зрял мъж — чертите му бяха изгубили някогашната си момчешка мекота.
— Ами тези, които събрахме тук — попита принцът — как мислиш, ще успеят ли и те да „подредят добре“ римляните, както казваш ти?
— Ще успеят, ако сме обединени — отвърна Алектус. — Но като обикалям страната, чувам какво ли не. Нашите хора — имам предвид тези, в чиито жили тече старата келтска кръв — са като разбудени от сън. Добре е да се отървем от римското владичество, но някои твърдим, че трябва да отидем още по-далеч и да изберем крал от нашата кръв.
Телери хвърли поглед на баща си, който продължаваше да бели съсредоточено една ябълка.
— И как да бъде избран такъв крал според теб? — попита Ейдин Минок. — Ако нашите хора умееха да се обединяват, Цезар — имам предвид онзи, първият — никога нямаше да се задържи по тези брегове. Трагедията ни се състои в това, че винаги сме по-склонни да се избиваме помежду си, отколкото да се обединим срещу външен враг.
— А ако все пак се обединят? Ако има някакъв знак, по който може да бъде познат избраникът на боговете? — попита тихо Алектус.
— Говори се за какви ли не знамения и всеки ги тълкува по различен начин. Дойде ли времето да реши, всеки главатар търси да види нещо осезаемо…
Телери гледаше стъписано. Не можеше да разбере бълнува ли, или може би двамата мъже пред нея не бяха на себе си? Ами Каразий? Но разговорът се беше отклонил вече към по-общи теми, обучението на армията, количеството необходими припаси, подходящите пътища, които трябваше да изберат отделните войскови части.
Нощта бе топла и когато приключиха с вечерята, Алектус предложи на Телери да се разходят в атриума. Известно време повървяха в пълно мълчание. Внезапно Алектус спря рязко.
— Телери — ще ми кажеш ли защо напусна Каразий? Жестоко ли се отнасяше с теб? Да не би да ти е причинил болка?
Тя поклати уморено глава. Беше очаквала подобен въпрос.
— Да ми причини болка ли? Не — за да направи нещо подобно, аз трябваше да имам за него някакво значение. Каразий не ми е сторил нищо лошо, но щом го погледнех, винаги виждах у него саксонеца.
— Никога ли не си го обичала?
Тя погледна Алектус право в очите.
— Никога. Но ти го обичаше, Алектус, той беше за теб въплъщение на героизъм! Какво се опитваш да ми кажеш?
— Мислех, че той ще спаси Британия! — избухна Алектус. — А всъщност един чужд господар се смени с друг. Винаги съм стоял зад него, в сянката… И… ти му принадлежеше…
— Искрен ли беше тази вечер, когато говореше с баща ми, или само го изпитваше? — попита Телери.
Алектус въздъхна дълбоко.
— Телери, мисля, че мога да управлявам тази страна. Управлението на страната зависи предимно от парите, а аз вече ги държа в ръцете си. По бащина линия произхождам от кралската династия на белгите, а прадедите на майка ми са благородници от племето на силурите. Знам, това не е достатъчно. Но ако ти… ако ти можеше да ме обикнеш… Станеш ли моя кралица, те ще ме последват безусловно.
Тя мачкаше объркано диплите на туниката си.
— Обичаш ли ме — или искаш да се ожениш за мен по същите причини, по които Каразий ме взе за жена — защото се стремиш към власт? — тя вдигна поглед и видя, че Алектус трепери целия.
— Телери… — прошепна той. — Не знаеш ли какво изпитвам към теб — вече толкова години? Всяка нощ те виждам в сънищата си. Но когато те срещнах за първи път, ти бе жрица на Авалон, и после, най-неочаквано, стана жена на Каразий. Не знаеш ли, че бих изтръгнал сърцето от гърдите си, за да го положа в краката ти, но вместо това ти предлагам властта над Британия. Дари ме с любовта си и ще бъдеш… не императрица, а Свещена кралица на тази земя.
— Но аз имам съпруг!
Очите му, толкова светли и открити допреди миг, станаха твърди като камък.
— Ще намеря начин да го убедя да те освободи…
Телери не можеше да си представи, че Каразий, дори да се съгласеше да я освободи от брачната клетва, би се разделил току-така с властта над Британия. Но Алектус бе коленичил пред нея и притискаше лице към коленете й, и тя не можеше вече да мисли за нищо друго. Той взе ръката й в своята и я целуна нежно, после я обърна и притисна устни към дланта й.