Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Стомахът му се преобърна при мисълта, че Калан може да докосне такъв човек, такъв брутален убиец. Ричард си помисли, че би убил Хари със собствените си ръце, за да не позволи на Калан да се докосне до него.
Знаеше, че тя е докосвала не по-добри престъпници. Не искаше да й се налага да го прави някога отново. Знаеше, че сигурно сърцето й се свива, докато изслушва подобни перверзни признания, изложени в детайли. Не искаше да мисли какви ли ужасни спомени я преследват и навестяват сънищата й.
Ричард си наложи да не мисли за това и погледна Бриджит.
— Ти защо остана, след като всички останали са на пуснали?
Тя сви рамене.
— Някои от тях имаха деца и се страхуваха за тях. Не ги обвинявам за страховете им, но тук винаги сме били на сигурно място. Сайлъс винаги се е държал коректно с мен. На други места съм била оскърбявана и наранявана, тук никога. Сайлъс не е виновен за стореното от тоя смахнат убиец. Сайлъс винаги е уважавал желанията ни, когато кажем, че не искаме да приемаме повече даден мъж.
Ричард усети как стомахът му се стяга.
— Срещала ли си се с Дрефан?
— Разбира се. Като всички момичета.
— Всички момичета — повтори Ричард. Полагаше усилия да удържи гнева си.
— Да. Всички го познаваме. Без Роуз. Нямаше възможност, щото…
— Значи Дрефан не е имал… любимка? — Ричард се надяваше Дрефан да е ползвал една жена, която му е харесвала, и че тя, ако не друго, поне е била здрава.
Бриджит сбърчи чело.
— Че как може един лечител да има любимка?
— Е, искам да кажа, дали е имало някоя, която да е предпочитал, или просто е отивал при която е била свободна?
Жената забоде пръст в червената си коса и се почеса по главата.
— Мисля, че имате грешна представа за Дрефан, Господарю Рал. Никога не ни е докосвал… по този начин. Идваше само, за да ни лекува.
— Идвал е да ви лекува?
— Да — отвърна Бриджит.
Сайлъс кимна в знак на потвърждение.
— Половината от момичетата винаги имаха някакъв проблем. Обриви, зачервявания и други подобни. Повечето, които продават билки и лекуват, не искат да се занимават с такива като нас. Така е — просто си живеем с проблемите. Дрефан ни обясни как трябва да се мием. Даваше ни билки и мазила за възпаленията. Идваше наистина късно, след като всички са приключили, за да не ни пречи да си вадим хляба. Преглеждаше и децата на момичетата. Беше особено мил с децата. Веднъж едно момченце кашляше лошо, ама се оправи, щом Дрефан му даде нещо. Дойде да ни навести рано тая сутрин. След като прегледа едно от момичетата, отиде да прегледа и Роуз. И я откри. Излетя от стаята й, крещейки. — Тя посочи пода в краката на Ричард. — После повърна. Всички се втурнахме в коридора и го видяхме, паднал на колене, направо щеше да си изповръща червата.
— Значи не е идвал тук, за да… за да… и никога…
Бриджит се изсмя.
— Предложих му — безплатно, задето ми е помагал и ми е давал разни лекове. Каза, че не затова го прави. Искал само да помогне, нали затова бил лечител. Нали ви казвам, предложих му, а мога да бъда доста убедителна — тя смигна с едно око, — но той отказа. Наистина има страхотна усмивка. Точно като вашата, Господарю Рал.
— Влез! — чу се отговор на почукването на Ричард.
Дрефан бе коленичил пред множеството свещи, разпилени в безпорядък на масата край стената. Бе свел глава, ръцете му сключени молитвено.
— Надявам се не прекъсвам нещо — каза Ричард.
Дрефан погледна през рамо и се изправи. Очите му напомняха на тези на Мрачния Рал. Същият син цвят със същия неопределимо странен, неспокоен поглед в тях. Ричард не можеше да не се чувства неудобно в тяхно присъствие. Понякога дори се чувстваше така, сякаш Мрачният Рал го гледа.
Вероятно хората, живели с Мрачния Рал, се ужасяваха и от погледа на Ричард.
— Какво правиш? — попита той.
— Моля се добрите духове да бдят над душата на един човек.
— На кого?
Дрефан въздъхна. Изглеждаше уморен и тъжен.
— Душата на една жена, от която никой не се интересуваше.
— Жена на име Роуз?
Дрефан кимна.
— Как разбра за нея? — Той махна с ръка на собствения си въпрос: — Прощавай — не помислих. Та ти си Господарят Рал. Предполагам, че ти се докладва за подобни неща.
— Ами да, чувам това-онова — Ричард забеляза нещо ново в стаята. — Виждам, че си започнал да освежаваш интериора си.
Дрефан проследи погледа на Ричард и се приближи до стола край леглото. Върна се с малка възглавничка. Прокара нежно пръсти по избродираната отгоре роза.
— Това е било нейно. Не знаеха откъде е, така че Сайлъс — мъжът, който държи онова място — настоя да го взема като знак на благодарност за онова, което правех за момичетата му. Не мога да приемам пари от тях. Ако имаха излишни пари, нямаше да работят това.