Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Студентът се чувствуваше ужасно нещастен. Той хвана ръцете на болния и му разказа, че вятърът е отнесъл ръкописа му. Каза му колко нещастен е бил през целия ден, задето му е причинил такова зло.
Когато млъкна, болният поглади ръката му.
— Ти си наистина много мил. Но не съчинявай истории, за да ме утешаваш! Аз разбирам, ти си изпълнил желанието ми и си унищожил ръкописа, защото е бил лош, а сега не искаш да го признаеш. Сигурно мислиш, че няма да мога да понеса това.
Студентът го уверяваше, че говори истината, но приятелят му не му вярваше.
— Ако можеше да ми върнеш ръкописа, щях да ти повярвам — каза той.
Чувствуваше се все по-зле и по-зле и най-после студентът си отиде, защото разбра, че само влошава състоянието му.
Когато се прибра у дома си, той усещаше такава тежест и умора, че едва се държеше на крака. Свари си чай и веднага си легна. Като дръпна завивката, той си спомни колко щастлив се чувствуваше сутринта. Всичките му надежди бяха рухнали, но това лесно можеше да се понесе. „Най-лошото е, дето цял живот ще ми тежи на съвестта, че съм причинил нещастие на друг човек“ — каза си той.
Струваше му се, че тази нощ няма да може да мигне. Но щом сложи глава на възглавницата, той заспа, без дори да успее да изгаси лампата, която гореше на нощната масичка до него.
Празникът на пролетта
Когато студентът заспа, на покрива пред прозореца на таванската стая се показа малко хлапе с жълти кожени панталонки, зелено палтенце и бяла шапчица. То си мислеше колко щастливо би било, ако можеше да бъде на мястото на тоя, който спеше вътре на леглото си.
Само преди няколко часа Нилс Холгерсон лежеше и си почиваше между жълтурчетата край залива Еколсунд, а сега се намираше в Упсала. Виновник за това беше гарванът Батаки, който го беше подмамил да тръгне с него.
Момчето съвсем нямаше такива намерения. То си лежеше сред цветята и гледаше към небето, когато Батаки изведнъж долетя при него. Момчето дори поиска да се скрие, но Батаки го беше съгледал и в следния миг вече стоеше до него и му говореше като на стар приятел.
Макар че Батаки изглеждаше мрачен и тържествен, момчето забеляза в очите му дяволита искрица. Струваше му се, че гарванът е дошъл да се пошегува с него. И то реши да не вярва на думите му.
Гарванът каза, че понеже не му е открил къде се намира съкровището, трябва да се отплати с нещо друго. Той знаел как омагьосаните като него могат пак да станат хора и сега щял да му открие тази тайна.
Гарванът сигурно смяташе, че момчето веднага ще клъвне тази въдичка. Но то отговори, че това му е известно и че то отново ще стане човек, ако успее да заведе гъсока невредим до Лапландия и след това обратно в Сконе.
— Не е толкова лесно да опазиш един гъсок, докато прелети цялата страна — каза Батаки. — А не е лошо да знаеш за всеки случай и друг начин да се превърнеш пак в човек. Но щом не искаш, аз няма да ти кажа.
Тогава момчето отговори, че няма нищо против Батаки да му открие тайната.
— Ще го направя — съгласи се Батаки, — но като му дойде времето. Качи се сега на гърба ми и ела да направим една разходка, да видим няма ли да ни се удаде такава възможност!
Момчето пак се разколеба, защото не знаеше какво е намислил Батаки.
— Ти сигурно не смееш да ми се довериш — каза гарванът.
Но момчето не можеше да търпи да го смятат за страхливец и следния миг седеше на гърба на гарвана.
После Батаки го заведе, в Упсала. Остави го на един покрив, накара го да се огледа и го попита знае ли кой живее в този град и кой го управлява.
Момчето огледа града. Той беше доста голям, красиво разположен сред просторна разработена равнина. Къщите бяха хубави, а на един хълм, обграден със стени, се издигаше замък с две масивни кули.
— Да не би тук да живее кралят със свитата си? — попита момчето.
— Не си далеч от истината — отговори гарванът. — Някога този град е бил столица, но сега вече не е.
Момчето отново се огледа и видя голямата катедрала, която блестеше на вечерното слънце с трите си високи камбанарии, с красивите портали и украсените стени.
— Да не би тук да живее епископът със своите свещеници? — попита то.
— Не си далеч от истината — отговори гарванът. — Някога тук са живели архиепископи, чиято власт е била не по-малка от кралската, а и днес има архиепископ, но не той владее града.
— Тогава не мога да отгатна — каза момчето.
— В тоя град владее науката. Големите здания, които виждаш навсякъде, са издигнати за нея.
На момчето това се стори невероятно.
— Ела с мен и ще се убедиш! — каза гарванът и го поведе към големите здания.