Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Гарванът, който седеше до момчето, изграка в ухото му:
— Палечко, сега ще ти кажа как можеш отново да станеш човек.
Ще чакаш, докато някой ти каже, че иска да бъде на твое място и да пътува с дивите гъски. Тогава ти ще му отговориш…
И Батаки каза на момчето няколко всесилни думи, които не биваше да се произнесат високо, а само да се пошепнат.
— Това е достатъчно, за да станеш отново човек — завърши Батаки.
— Вярвам — каза момчето, — но никога няма да срещна човек, който да поиска да бъде на мое място.
— Това не е толкова невъзможно — отвърна гарванът.
После той отнесе момчето в града и го остави на покрива пред един тавански прозорец. В стаята гореше лампа, прозорецът беше полуотворен и момчето дълго стоя отвън, като си мислеше колко ли трябва да е щастлив студентът, който спеше там!
Изпитанието
Студентът изведнъж се събуди и видя, че лампата на нощната му масичка гори. „Я гледай, забравил съм да изгася лампата!“ — помисли си той и се надигна на лакът, за да я угаси. Но преди да направи това, забеляза, че на масата му нещо мърда.
Стаята беше малка. Масата не беше далеч от леглото и той ясно виждаше книгите, листовете, мастилницата и снимките върху нея. Спиртникът и чайникът си стояха така, както ги беше оставил на масата. Но чудно нещо: той ясно виждаше и едно малко човече, което се бе навело над купата с маслото и си мажеше резенчета хляб.
През деня студентът толкова много бе преживял, че сега нито се изплаши, нито се учуди. Стори му се съвсем естествено, че джуджето е дошло при него да си хапне нещо.
Той не угаси лампата, легна си пак и продължи да гледа джуджето с полузатворени очи. То се бе разположило блажено на една преса за книги и се наслаждаваше на остатъците от вечерята на студента. Виждаше се, че се мъчи да удължи яденето колкото може повече, въртеше очи и мляскаше с език. Сухите корички и парченцата сирене му се струваха голямо лакомство.
Студентът не искаше да го смущава, докато яде, но като се нахрани, той му извика:
— Хей! Ти кой си?
Джуджето подскочи и хукна към прозореца, но като видя, че студентът си лежи в леглото и не го гони, се спря.
— Аз съм Нилс Холгерсон от Западен Веменхьог — отвърна то. — И аз съм човек като теб, но ме омагьосаха в джудже и сега пътувам с дивите гъски.
— Каква странна история! — възкликна студентът и почна да разпитва момчето, което му разказа всичко, каквото бе преживяло досега.
— Блазе ти — каза студентът. — Колко ли е хубаво да бъде човек на твое място и да се отърси от всички грижи!
Гарванът Батаки, който стоеше отвън, при тези думи почука с човка по стъклото. Момчето разбра, че иска да му напомни какво да направи, ако студентът каже очакваните думи.
— Да не би да искаш да бъдеш на моето място? — отвърна момчето. — Един студент не може да иска да се смени с когото и да било.
— И аз мислех същото, когато се събудих отзарана — каза студентът. — Но само да знаеш какво ми се случи днес! Аз съм загубен. За мен наистина ще е най-добре да мога да тръгна с дивите гъски.
Батаки отново почука по стъклото, а на момчето му се зави свят от вълнение и сърцето му силно затупа, защото студентът като че ли беше готов да каже очакваните думи.
— Аз ти разказах всичко за себе си — рече му то. — Разкажи ми сега и ти твоята история!
Студентът се зарадва, че ще може да се довери на някого и разказа какво му се беше случило.
— Другото няма значение — завърши той. — Но не мога да понеса това, че съм направил нещастен един другар. За мен би било много по-добре да бъда на твое място и да пътувам с дивите гъски.
Батаки зачука силно по стъклото, но момчето продължи да стои мълчаливо, загледано пред себе си.
— Почакай малко! Ей сега ще се върна — каза то тихо, тръгна с несигурни крачки по масата и излезе през прозореца. Когато се намери на покрива, слънцето изгря и червената му светлина заля Упсала. Всички кули и стени блеснаха и момчето пак си каза, че това наистина е градът на радостта.
— Какво направи? — попита го гарванът. — Пропусна случая да станеш отново човек!
— Никак не ми се иска да се сменя с този студент — отговори момчето. — Ще имам само неприятности заради загубените листове.
— Няма защо да се грижиш за това — каза Батаки. — Аз мога да ги събера.
— Знам, че можеш — отговори момчето, — но не съм сигурен дали ще го направиш. Искам първо да се уверя в това.