Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Упланд благодарила, взела ги и се потътрила към Бохюслен. Там й позволили да тури в чувала колкото си иска малки голи островчета. „Те не струват много нещо, но са добри да те пазят от вятъра — казала Бохюслен. — Може и да имаш полза от тях, нали и ти живееш край брега като мен.“
Упланд била благодарна на всички и нищо не отказвала, макар че навсякъде й давали онова, от което можели най-безболезнено да се лишат. Вермланд й подхвърлила парче планина. Вестманланд й дала верига хълмове. Остерйотланд й подарила кътче от дивия Колморден, а Смоланд почти напълнила чувала й с блата, купища камъни и степи. Сьормланд й дала няколко фиорда от Мелар, а Даларна също не искала да й подари земя и й предложила част от Далелв.
Най-после получила от Нерке няколко от блатистите ливади край Йелмар и с тях така препълнила чувала си, че решила да прекрати скитането. Когато се прибрала у дома си и извадила полученото, Упланд ви дяла, че то не струва нищо и почнала да се тюхка и да се чуди как да го оползотвори.
Минавали година след година. Упланд подреждала бавно дома си и най-сетне го наредила така, както искала.
По това време в Швеция се заговорило, че кралят търси къде да си построи столица и всички области се събрали, за да обмислят въпроса. Разбира се, всяка искала кралят да се настани в нея. Почнали дълги спорове. „Аз мисля, че кралят трябва да живее в тази област, която е най-умна и най-трудолюбива“ — казала Упланд и всички намерили, че това е добър съвет. Решено било кралят да си построи столица в онази област, която може да докаже, че е най-умна и най-трудолюбива.
Едва се прибрали у дома си и всички получили покана от Упланд да й отидат на гости. „Какво ли може да ни предложи тази сиромашка област?“ — казали си те, но приели поканата.
И когато пристигнали, те просто ахнали от изненада. Вътрешността на Упланд била пълна с прекрасни чифлици, по крайбрежието се издигали град до град, а из водите, които я обкръжавали, плували безброй кораби.
„Срамота е да ходи човек да проси, когато е толкова добре“ — казали другите области.
„Поканих ви, за да ви благодаря, за подаръците — отвърнала Упланд, — защото само благодарение на тях аз мога да се изхранвам. Първото нещо, което направих, след като се прибрах — продължила тя, — беше да прокарам Далелв през моята област и аз го направих така, че да има два хубави водопада: единият при Сьодерфорш, а другият при Елвкарлебю. На юг, при Данемура, сложих парчето планина, която ми подари Вермланд, и тогава забелязах, че Вермланд не е видяла добре какво ми е дала. Планината беше пълна с чудесна желязна руда. Наоколо засадих горите, които получих от Остерйотланд и като събрах на едно място рудата, дървата за въглища и водната сила, ясно беше, че там ще стане богата минна област.
Като подредих така северната част, прострях вестманландските хълмове, и то така, че стигнаха до Мелар и образуваха полуострови и острови, които се обвиха в зеленина и се превърнаха в градина. Фиордите, които ми подари Сьормланд, вмъкнах дълбоко навътре в сушата, тъй че тя стана достъпна за мореплаване и можеше да поддържа връзка със света.
Като свърших със севера и юга, обърнах се към източния бряг. Събрах голите островчета, скалите, степите и пустите места, които ми бяхте дали, и ги разхвърлях в морето. Това са моите острови и островчета, които ми са толкова полезни както за корабоплаването, така и за риболова и които аз смятам за най-ценен имот.
От подаръците бяха останали само купищата земя от Сконе и аз ги разположих в средата, в плодородната равнина Ваксала. А ленивата река, която ми даде Вестерйотланд, прекарах през равнината, за да има добра връзка с фиордите на Мелар.“
Сега другите области разбрали как се е създало всичко и макар че били малко ядосани, трябвало да признаят колко добре се е наредила Упланд. „С малко нещо ти си направила много — казали те. — Ясно е, че си най-умната и най-трудолюбивата.“
„Благодаря ви за тези думи! — отвърнала Упланд, — Щом казвате така, тогава аз ще взема столицата и краля.“
Другите области пак се ядосали, но което било решено, трябвало да се изпълни.
А Упланд получила столицата и краля и станала първа от всички области. Така и трябвало да бъде, защото и до днес умът и трудолюбието превръщат просяците в князе.
XXXV
В Упсала
Студентът
Четвъртък, 5 май
Когато Нилс Холгерсон пътуваше с дивите гъски из страната, в Упсала имаше един прекрасен млад студент. Той живееше в малка таванска стаичка и беше много пестелив. Хората казваха, че живее почти от въздуха. Учеше с любов и усърдие и си взимаше изпитите преди всички други. Но не беше книжен плъх и не странеше от другарите си, а умееше и да се забавлява с тях. Беше точно такъв, какъвто трябва да бъде един студент. Той просто нямаше недостатъци, като изключим това, че беше малко разглезен от съдбата. Но такова нещо може да се случи и на най-добрите. Щастието не се понася лесно, особено на младини.