Венец от трева (Част III: Омразата)

— Елате, елате всички! — подканваше главорезът гражданите.

Няколко часа след пладне конниците излязоха на градския площад, придружени от половината население на Минтурна. Хората бяха толкова смаяни и объркани, че дори не намираха сили да протестират срещу начина, по който убийците се държаха с великия Гай Марий. Из града добре се знаеше, че беглецът е осъден за държавна измяна, но у всеки жител се прокрадваше гняв и възмущение. Със сигурност Гай Марий не би извършил държавна измяна!

Двамата управители на Минтурна вече чакаха пред входа на заседателната зала. Около тях се бе скупчила групата на местните глашатаи и пазители на реда, които трябваше да покажат на арогантните римски пратеници, че Минтурна не е паднала на колене и че в случай на нужда ще се стигне до съпротива.

— Заловихме Гай Марий в момента, в който се канеше да избяга на кораб от пристанището на града — рече предводителят на конниците. По тона му хората трябваше да разберат, че са отговорни за това деяние. — Цяла Минтурна е знаела, че той се крие в града; цяла Минтурна се е опитала да му помогне.

— Градът не може да бъде държан отговорен за деянията на неколцина свои жители — отвърна му троснато по-високопоставеният от двамата управители. — Така или иначе, щом сте заловили своята жертва, вземайте я със себе си и не ни се мяркайте повече пред очите.

— О, на мен тя не ми трябва цялата! — усмихна се зловещо конникът. — Трябва ми само главата. Останалото можете да запазите за себе си. Виждам една хубава каменна пейка в края на площада; мисля, че ще свърши работа. Ще му опрем главата върху камъка и след секунда тя ще бъде отсечена.

Хората изгледаха с ужас главорезите. Дуумвирите отправиха изпълнени с ненавист погледи към дружината, а въоръжените мъже зад тях раздрънкаха оръжия.

— И според вас коя власт на света може да ви позволи да екзекутирате насред центъра на Минтурна човек, който е бил шест пъти римски консул и който отдавна се е превърнал в национален герой? — попита по-старшият от управителите. Докато говореше очите му огледаха цялата дружина, начело с предводителя й, сякаш искаха да им върнат за неприятните чувства, които бяха причинили рано сутринта на градоначалника, вдигайки го от леглото. — Като ви гледам, не ми приличате да сте римски войници. Откъде да знам със сигурност, че не ме лъжете?

— Бяхме наети специално за тази цел — отговори му главатарят на дружината, но по тона му пролича, че е изгубил част от надменността си. Твърде много омраза се четеше в погледите на гражданите, а и хората около дуумвирите демонстративно наместиха ножниците си така, че да извадят по-лесно мечовете от тях.

— Кой ви е наел? Римският Сенат и народ? — попита отново управителят, все едно е станал адвокат на осъдения.

— Точно така.

— Не ти вярвам. Представи ми доказателство.

— Този човек е осъден за държавна измяна! Знаеш много добре какво означава това, дуумвире. В очите на цялото римско и латинско общество неговият живот не представлява нищо. Никой в Рим не би ми позволил дори да го върна жив в града. Наредено ми е да занеса само главата му.