Издирваният

Кинг не каза нищо.

— Бас държа, че се е опекъл добре — добави Ричър. — С всичката тази лой няма как да е било другояче. Като агнешки котлет на барбекю.

Кинг не каза нищо.

— И от теб става добро барбекю — продължи Ричър. Не си много по-слаб от него. Това е генетично, нали? Сигурно и мама е била толкова дебела и грозна…

Реакция нямаше.

Никаква.

— Всъщност какво ти пука за брат ти? — попита Ричър. — Доколкото съм осведомен, вие изобщо не сте си говорили. Това мога да го разбера. Брат ти трябва да е бил голямо разочарование. Какво е направил? Подмокряше чаршафите като малък? Или измъчваше семейното куче?

Кинг мълчеше.

— Каква порода беше кучето? Скимтеше ли?

Беретата не помръдваше.

Безизходно положение.

— Разкажи ми — настоя Ричър. — Искам да разбера какво се е случило между вас. Искам да знам защо не си го поглеждал в продължение на двайсет години. И аз имах брат, който за съжаление вече не е жив. Вечно бяхме много заети, но използвахме всяка възможност да разговаряме. Разбирахме се добре. Беше ни приятно заедно, а при нужда винаги си помагахме. Никога не съм се срамувал от него. И той не се е срамувал от мен.

Тишина в стаята. Една бетонна стена, три от шперплат.

— Бяха повече от двайсет години — обади се Кинг.

— Какво се случи?

— Алън беше страхливец.

— В смисъл?

— Предаде един човек.

— Теб ли?

— Най-добрия си приятел.

— Как го предаде? Прецака го в бизнеса?

— Няма значение какво са правили — отвърна Кинг. — Алън се измъкна, но приятелят му не успя.

— А ти никога не би постъпил така, нали?

— Не.

— Защото си мъж.

— Позна — кимна Кинг.

— Тогава се дръж като мъж — рече Ричър. — Махни пистолета от ухото на Маккуин, брой до три и скачай.

— Дуел ли ще правим или какво?

— Наречи го както искаш. Но престани да използваш за щит един невинен човек. Това са женски номера.

— Той не е невинен. Той е федерален агент.

— Но е вързан за шибания стол. Което означава, че по-късно можеш да се разправиш с него.

— Мислиш, че ще загубиш?

— Изходите от тази ситуация са два. И двата трябва да се имат предвид.

Мълчание.

— Женчо — рече Ричър.

— Броим до три, така ли?

— Ако успееш.

— А после стреляме?

— Поне единият от нас.

— Започваме с теб. Сваляш оръжието си отстрани.

— Първо ти.

— На три — рече Кинг. — Пистолетите долу. И двамата едновременно. После отново броим до три и стреляме.

Ричър го гледаше в очите.

— Става — кимна той.

— Едно — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Две — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Три.

Ричър свали пистолета. Бързо и без усилия. Успоредно с бедрото.

Кинг също.

Маккуин изпусна въздуха от гърдите си и се люшна встрани.

Ричър продължаваше да гледа Кинг право в очите.

Той си пое дъх и кимна.

— Добре.

— Готов съм, когато кажеш — подхвърли Ричър.

— На три, ясно?

— Давай.

— Едно — рече Кинг.