Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Анастасия Павловна — предпазливо я повика той.
Настя се сепна, изпусна молива и той с леко потропване падна на дървения плот на бюрото.
— А?… Да… извинете, Мишенка. Докъде бях стигнала?
— Говорехте, че Вавилов неизвестно защо се е опитвал да намери чуждия агент.
— Да, точно така. С една дума — всичко е ясно. Той е разпознал в лицето на новия служител на банката човека, когото навремето са му дали за провеждане на операция, и се е опитал да разбере как е възможно това. Отначало просто е видял, че лицето на човека му е познато и се е опитвал да си спомни къде и кога се е срещал с него. После, може би вече след съобщението за смъртта на Нурбагандов, се е сетил, че това е бил човекът на Чупров и е заподозрял нещо нередно. Но за да не обижда никого напразно, решил първо да научи името на човека, който му е помагал през деветдесет и пета година — та нали много хора просто си приличат, знаете това, Шиша. Ами ако се е припознал? Още повече че това е било много вероятно, та нали Вавилов се е срещнал с човека на Чупров само веднъж, когато го е инструктирал във връзка със задачата, тоест не е запомнил лицето му с всички подробности. А новият служител в банката и агентът на Чупров са от кавказка националност, с други думи — може би бият на очи с типични етнически външни признаци и зад тези признаци трудно се запомнят подробностите, отличаващи един човек от друг. Черна коса, гъсти вежди, голям нос, извита горна устна — на територията на Кавказ така изглежда всеки десети, а нашето славянско око възприема всичко това като един и същи човек. С една дума Вавилов прекрасно разбира това, страхува се да не се е припознал, не иска да обижда кората за нищо и никакво и затова моли приятеля си Филипич да види в архивното дело имената на онези задържани. Филипич отива в архива и съобщава имената на Вавилов и сред тях няма Нурбагандов. Какъв извод е трябвало да си направи от това Вавилов?
— Че се е припознал — отговори Доценко.
— Миша, разсъждавате като неработещ пенсионер — укорително каза Настя. — Поставете се на мястото на един началник на служба за сигурност при голяма банка.
— Тогава бих заподозрял, че Хаджиев под друго име се опитва да се внедри в структурата на банката.
— И би ли ви харесало това?
— Никак не би ми харесало — призна Михаил. — Отначало бих си помислил, че Хаджиев е извършил престъпление, крие се от правосъдието и срещу някаква безумна сума си е купил нови документи. И на мен като началник на служба за сигурност това никак не може да ми хареса, защото банката е солидна и прилична и в нея няма място за престъпници.
— Добре — съгласи се Настя. — А какво бихте си помислили после?
— Че ако Хаджиев не е извършвал никакво престъпление и не бяга от правосъдието, защо тогава носи друго име? Може би защото продължава да работи за правоохранителните органи, за данъчната полиция или за Федералната служба за сигурност и неслучайно е изпратен в нашата банка. Това, разбира се, не заплашва сигурността на банката по принцип, ако имаме предвид само легалната страна на въпроса. А пък за нелегалната да му мисли дирекцията. Но аз съм длъжен да проверя личността на служителя и да докладвам на ръководството, а те сами да решават какво да правят с него. Между другото, Анастасия Павловна, Нурбагандов е бил приет на работа, когато Вавилов е бил болен. Приели са го без усилена проверка, просто са прегледали документите, които е представил, провели са професионално тестуване, убедили са се, че има прекрасни познания по счетоводна отчетност, владее компютърните системи — и са го назначили на съответната длъжност.
— Така Вавилов е бил изправен пред три варианта: или Хаджиев-Нурбагандов е криещ се от милицията престъпник, или е агент на друга структура, или самият Вавилов банално се е припознал и Нурбагандов си е именно Нурбагандов и не е никакъв Хаджиев. Вероятно Вавилов прави известни усилия да си изясни ситуацията и да направи поне някакви проверки. Най-вероятно е помолил приятеля си Филипич да направи запитване за Хаджиев, точно както го направихте вие, Миша. Трябва да попитаме Чупров дали не е имало такова запитване — нали ако Филипич го е направил, Чупров е трябвало незабавно да бъде известен за това.
— А после Вавилов е убит — добави Доценко. — Вероятно някому никак не са харесали опитите му да изясни ситуацията. Анастасия Павловна, струва ми се, че пак напипахме някаква гадост.
— Да, напипахме — потвърди Настя с някак безцветен глас. Тя много добре разбираше какво именно бяха напипали. Именно за това я бе предупреждавал покойният Денисов. Но сега всичко й изглеждаше ненужно и безинтересно, защото болката, загнездила се в душата й, изместваше останалите мисли. — Вървете, Мишенка — каза тихо, — имате много друга работа, опитайте да свършите нея. А аз през това време ще помисля.