Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Мъжки игри - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжки игри

Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:

За кратко време в Москва са извършени седем убийства, в които прозира един и същ почерк. Създалото се впечатление, че следствието си има работа със сериен убиец, се разминава с хипотезата на Каменская. Тя търси мнението на известен специалист и установява, че заключенията им съвпадат: убийствата не са дело на един и същ човек. Какво тогава обединява жертвите? Обратът в разследването настъпва след срещата на Анастасия със смъртно болния мафиот Денисов. Оказва се, че следите водят към дълбоко засекретена правителствена програма... Ще оцелее ли крехката Анастасия в жестоките и груби игри по върховете, наричани още мъжки игри?
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 199
Перейти на страницу:

Тя отново се усмихна, този път открито и предизвикателно:

— Предлагаш да започнем още сега, така ли?

— Вече започнах. Още ли не си разбрала? — Той я дръпна за ръката. — Хайде. Да вървим, момичето ми, ще ти покажа как ще те любя на брега на океана.

Паригин отдавна не бе изпитвал такова отвращение към себе си, каквото изпита в този момент.

* * *

Настя престана да забелязва как лети времето. Струваше й се, че болката е изпълнила цялото пространство в нея и е убила всички чувства, които позволяват на човека да се ориентира и да не се изгуби в заобикалящия го свят. Не усещаше нито умора, нито глад, нито обичайния зимен студ, не можеше да си спомни кога за последен път бе пила кафе и дали бе яла днес — само дълго и тъпо се взираше в циферблата на часовника, опитвайки да осъзнае колко е часът. С нечовешко усилие на волята Настя продължаваше да работи, почти без да разбира какво прави и защо го прави, при което разчиташе само на изработените през годините навици, които не биха й позволили да извърши очевидни глупости.

Успоредно с възстановяването на събитията от последните дни от живота на Дмитрий Вавилов се трупаха и сведения за Аликади Нурбагандов. Доценко се опитваше да научи в банка „Руска тройка“ защо новият служител е работил там само четири дни и е напуснал и дали зад тази припряност не се крие нещо престъпно. Не, увериха го в банката, Нурбагандов нямал никакви престъпни прояви, за работата го препоръчал човек солиден и достоен във всяко едно отношение, но буквално два дни след като Алик започнал да изпълнява служебните си задължения в Дагестан, откъдето бил родом, се случило страшно нещастие — терористи взривили жилищния блок, в който живеели неговите близки. Алик отишъл при изпълнителния директор и написал молба за напускане, като казал, че много съжалява, че трябва да напусне такава интересна, престижна и високоплатена работа, но е длъжен да се погрижи за членовете на семейството си, така че трябва незабавно да замине за Дагестан и да им помогне да си намерят временно жилище и да си построят ново. Аргументите му се видели на всички уважителни и правдиви, в онези дни всички средства за масова информация говорели за взрива в дагестанския град на брега на Каспийско море, така че изразили съчувствието си на Алик и се сбогували с него по живо, по здраво. Въпросът кой именно го е препоръчал за работата в банката остана временно открит, тъй като препоръката била направена устно, по телефона, лично на изпълнителния директор, който в момента се намирал в Кипър във връзка с придвижването на въпроса с откриване на представителство на банка „Руска тройка“ там и в близките два месеца нямало да се върне в Москва. Естествено учтивият и обаятелен Доценко получи от банката телефона, на който можеше да се свърже с отсъстващия директор, нещо повече — дори му разрешиха да се обади за сметка на банката, но разговорът с банкера го разочарова.

— Да, спомням си нещо — живо откликна на въпроса директорът, — щом съм го взел на работа, значи някой ми е споменавал името му, не може да е било другояче. Но изобщо не си спомням кой.

— Поне приблизително си спомнете — умолително каза Доценко. — От кои среди е бил този човек, от кое ведомство.

— Не, не си спомням. Всеки ден общувам с толкова много хора, включително и непознати, че не мога да си позволя да запомням всяко име, иначе просто ще полудея — засмя се директорът.

Кой знае защо, в този момент Доценко, загледан през прозореца в калната кишава улица, по която вървяха хора с еднакви тъмни палта и якета, мислено си представи този доволен от живота изпълнителен директор: как седи в открито кафене на обляна от слънце улица, покрай която растат палми с яркозелени дебели сочни листа. Покрай него се разхождат туристи с бели шорти и ярки фланелки, минават лъскави автомобили, които може да не се мият всеки божи ден, защото пътищата в средиземноморския курорт са сухи и чисти. Михаил нямаше и най-малка представа какво е времето в Кипър в началото на февруари, но с вътрешния си поглед виждаше именно такава картинка. Не изпитваше завист към изпълнителния директор на „Руска тройка“ ни най-малко. Може би само яд, че се бе скъсала още една нишка в разследването.

Проверявайки личността на Нурбагандов, Доценко изпрати запитване до Дагестан, откъдето беше родом загиналият и където очевидно трябваше да се намира семейството му. Отговорът крайно го изненада. Всъщност не се получи никакъв отговор. Което, преведено на езика на оперативната дейност, означаваше: не даваме сведения за Нурбагандов. По принцип този факт не беше изненадващ, всеки оперативен работник беше изпадал в подобна ситуация стотици пъти, но всеки знаеше: непременно ще му се обадят и ще попитат защо и с каква цел се интересува от въпросния човек. Капитанът добросъвестно изчака няколко дни, но никой не му се обади. И това вече беше странно.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 199
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)