Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Мъжки игри - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжки игри

Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:

За кратко време в Москва са извършени седем убийства, в които прозира един и същ почерк. Създалото се впечатление, че следствието си има работа със сериен убиец, се разминава с хипотезата на Каменская. Тя търси мнението на известен специалист и установява, че заключенията им съвпадат: убийствата не са дело на един и същ човек. Какво тогава обединява жертвите? Обратът в разследването настъпва след срещата на Анастасия със смъртно болния мафиот Денисов. Оказва се, че следите водят към дълбоко засекретена правителствена програма... Ще оцелее ли крехката Анастасия в жестоките и груби игри по върховете, наричани още мъжки игри?
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 199
Перейти на страницу:

Докато той добросъвестно изчакваше да му се обади човекът, по чиято инициатива „не даваха сведения“ за Нурбагандов, пристигнаха отговорите на запитванията за веселата тройка хулигани, които счупили известен брой чаши и понабили сервитьорите в онзи ресторант. Единият от тях вече цяла година лежал в затвора за разпространение на наркотици, вторият бил член на някаква второразредна престъпна групировка и бил застрелян при поредната подялба на територии. За третия обаче пристигна отговор: при нас не е регистриран такъв човек. И същия ден телефонът на Михаил иззвъня:

— Искам да се срещна с вас във връзка с Хаджиев — произнесе приятен мъжки глас. — Естествено — ако още се интересувате.

— Разбира се, че се интересувам — веднага отвърна Доценко.

Е, в този случай поне ситуацията беше обичайна. Мурад Мохамедович Хаджиев бил „хулиганът“, който пръв хукнал да се извинява пред администрацията на ресторанта и да предлага пари като компенсация за причинените щети. И изобщо, както личеше от материалите в архивното наказателно дело, от тримата той е изглеждал най-прилично. Очевидно Хаджиев в онзи случай е изпълнявал нечие поръчение, но не се е справил със ситуацията, в резултат на което и тримата се озовали в милицията и той бил принуден да поеме инициативата и да направи всичко възможно, за да се прекрати делото. Какво пък — успял е.

След като се срещна с човека, който му се обади, Доценко се върна на „Петровка“, за да сподели наученото с Каменская.

— Хаджиев е бил агент на тоя колега — разказа й той. — Между другото — много свястно момче, не увърта. Казва се Чупров. Веднъж му съобщили, че е пристигнало запитване за човек, който да има връзки с някакъв конкретен ресторант. А тъй като Чупров имал подръка Хаджиев, който бил постоянен клиент на този ресторант, и както вече ти казах — е свестен и добросъвестен човек, се обадил на посочения телефонен номер. Така се запознал с Дмитрий Вавилов. Тогава Вавилов разработвал група, разпространяваща наркотици, и за провеждане на някаква операция му трябвал човек от този ресторант. Получил човека, но естествено не знаел истинското му име. Чупров, както си му е редът, пази хората си. Да, ама не. Дали самият Вавилов е бил неопитен, или е станал някакъв непредвиден гаф, операцията се оказала крайно несполучливо подготвена. Станало сбиване и двамата разработвани заедно с агента на Чупров се озовали в милицията. А там всички задържани трябвало да представят документите си. След тази история Хаджиев вдигнал голям скандал на Чупров, крещял му, че не се е наемал да работи с разни идиоти, рискувал кожата си и така нататък. Чупров едва го успокоил и му дал честна дума, че ще се постарае да не го безпокои поне няколко месеца, за да може историята с ресторанта да се забрави. А през май миналата година Хаджиев изчезнал и оттогава е обявен за издирване.

— Ясно — проточи Настя. — Затова значи Вавилов е трябвало да прегледа архивното дело. Трябвало му е истинското име на човека, когото му е дал тогава Чупров.

— За какво му е било това име? Смятате, че е искал отново да проведе някаква операция?

— Не, Миша, не е искал нищо такова. Вижте какво става: на работа в банката идва Аликади Нурбагандов и началникът на службата за сигурност започва да се тормози от неизвестно какви тревожни мисли. И то толкова се тормози, че буквално всички наоколо забелязват това. След четири дни Нурбагандов по напълно уважителна и правдоподобна причина напуска банката — уж за да замине за родината си, за Дагестан. Но той не заминава заникъде, остава в Москва и много скоро загива. След смъртта му Вавилов, кой знае защо, започва да прави опити да научи името на чужд агент, когото навремето са му „дали назаем“ за провеждане на операция. Какви са тези работи? Не стига, че навремето с неумелите си действия е изложил на голяма опасност този чужд агент, ами сега иска да научи и истинското му име. Защо ли, питам?

Михаил зачака тя да продължи, но Настя мълчеше, вперила невиждащи очи в стената над главата на Доценко. Лицето й беше изнурено, с хлътнали страни, под очите й се бяха очерни синкави сенки. Моливът, който тя през цялото време бе въртяла в пръстите си, сега бе замрял и на Миша му се стори, че изведнъж тя сякаш се бе вкаменила, ослепяла и оглушала.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 199
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)