Мъжки игри

— Е, учудвате ме, Анастасия — разпери ръце Заточни. — Не съм склонен да преувеличавам ни най-малко степента на собственото си влияние над вас. По-просто казано, давам си сметка, че аз далеч не съм главният и пръв съветник и приятел в живота ви. За мъжа ви е ясно, казахте ми, че не е тук, но нали имате на разположение и съпруга на майка ви? Винаги сте ми говорили толкова хубави неща за него! Защо не отидохте със съмненията си при него? И от него ли ви е срам?

— Да — излъга тя и почувства, че се изчервява. — Тоест не. Има нещо друго. Разговарях с него.

— Така ли? И какво ви посъветва той?

— Каза, че спокойно мога да напусна, че в това няма нищо срамно. Дори изказа предположения къде бих могла да отида.

— И какво не ви допадна в неговите съвети? Защо дойдохте при мен?

— Страхувам се, че Льоня не е съвсем обективен. Като всеки баща. Той иска аз да се чувствам по-добре.

— Ясно. Колко време вече работите с новия началник?

— Един месец. Тече вторият.

— И вече се предадохте? Не сте такъв човек, мисля.

— Знам. Тъкмо затова се срамувам.

— Добре, добре, няма да говоря за това, щом самата вие разбирате всичко. Бих искал да работите при мен — това е ясно. Но в момента нямам нито едно вакантно място.

— Значи такъв ми бил късметът — въздъхна тя. Радостното усещане, грейнало у нея заедно със слънчевата усмивка на генерала, угасна и болката отново изпълни цялото й същество. — Ще отида някъде другаде. Но ми се искаше да дойда при вас. Жалко.

— Не бързайте — спря я Заточни. — Та вие не сте дете, Анастасия, нима няма да потърпите два-три месеца? Някъде през април-май ще се отвори място, един от служителите при мен се пенсионира, тогава ще ви взема с удоволствие. Е, какво ще кажете?

— Не — тя отрицателно завъртя глава, — не мога да изтърпя толкова. Ще полудея. За мен всяка сутрин е мъчение, защото трябва да се насиля да ида на работа, при Мелник. Измъчих се, Иван Алексеевич, не мога повече. Сега съм готова да отида, където и да е, ако ще и да мия някъде чинии, само и само никога да не срещам Мелник.

— Ако поне малко ви интересува моето мнение — хладно произнесе генералът, — имайте предвид, че не одобрявам това. Вашата работа е сериозна и тежка, за нея човек трябва да има твърд характер. Ако сега проявите слабост и се предадете бързо, акциите ви много ще паднат в моите очи. И доста ще си помисля дали да ви взема при мен. И мога да ви уверя, че точно така ще разсъждават и другите началници, при които бихте потърсили работа. Разбира се, ако са свестни ръководители. А ако не разсъждават така, това ще означава, че са лоши началници и организират зле работата в своето поделение, набират какви да е хора, колкото да запушат някоя дупка. Дали самата вие ще искате да работите при такъв началник?