Мъжки игри

— При тази професия колкото по-просто, толкова по-добре. Ако му кажеш, че Зотов вече ти е платил, това ще бъде достатъчно. Човекът, на когото ще се обадиш, също не знае истинското му име.

— Ами ако онзи се обади на Зотов и го попита? И убиецът му каже, че никой не му е искал никакви пари? Тогава какво?

— Не се тревожи, това няма да се случи.

— Откъде знаеш?

— Знам.

Анна помълча известно време, после отиде в кухнята. Паригин чу шум на вода и изщракване на запалка. Тя слагаше чайника на котлона.

— Ще пием ли чай? — високо извика той.

Ана не отговори. Паригин я последва в кухнята и видя, че тя стои до прозореца с гръб към вратата и гледа голите клони на дърветата.

— Какво ти е, Анечка? — нежно я попита той. — Нещо се натъжи май?

— Замислих се — отговори тя, без да се обръща.

— За какво? Или за кого?

— За теб.

— И какво мислиш за мен?

— Мисля, че Зотов всъщност си ти.

Тя остана с гръб към него и Паригин не виждаше израза на лицето й. Мигом изстина, но още в следващата секунда взе решението. Ами нека знае. Къде ще върви без него? През тези няколко дни се бе научил да разбира Анна и беше сигурен, че тази новина няма да я отблъсне. И то не защото тя е цинична и безнравствена, а защото се е вкопчила в него и иска да се омъжи. Такава жена би се омъжила за когото и да било, само и само да не падне по-долу от другите, да изглежда устроена, успяла, семейна и обичана. А ако се е излъгал в нея, какво пък… Никой не знае къде се е запиляла, с кого и къде живее. Един прекрасен ден е излязла от къщи за работа и повече не се е върнала, обадила се е и е казала, че всичко наред, така че никой не я търси. Никой от познатите на Паригин не я е виждал. Вярно, жалко за момичето, но тя е чудо, човек за него, а Лолита и момчето той е длъжен да защити в памет на братовчед си.

Бавно отиде при Анна, хвана я за лакътя, настани я на табуретката, застана прав до нея. Внимателно я погали по косата, после се наведе и лекичко я целуна по устните.

— Твърде свестен човек си, за да те лъжа. Да, права си Зотов съм аз. Това уплаши ли те?

— Не, не много. А и очаквах нещо подобно. Ако използвам твоите думи, ти си твърде свестен, за да се окажеш обикновен инженер. Така и се оказа. Ти ли уби този Нурбагандов?

— Не, Анечка, не го убих аз, там е цялата работа. Добре, сега ще ти разкажа всичко, както си е, а ти сама си прави изводите. Наистина съм обикновен инженер в автозавод, имам огромен трудов стаж и прекрасна репутация. Именно затова към мен се обърна човекът, на когото трябва да се обадиш сега. За изпълняване на поръчкови убийства далеч невинаги се използват професионалисти. Ти не знаеше ли това? Често е много по-удобно и по-евтино да се наеме такъв човек с неопетнена репутация, който по никакъв начин не може да бъде заподозрян. Разбираш ли?