Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
Удоволствието на Ейб се стопи в миг; той погледна Патси обзет от ужас.
— Не може да бъде! — прошепна.
— Напротив, Ейб, може — настоя тихо Патси.
— Имаш ли някаква представа кога е умрял? — попита Ейб, докато се опитваше да се овладее.
— Според мен, тази бележка от кредитната карта разкрива повече от която и да било аутопсия. Най-вероятно преди седем месеца. — Патрик погледна Кармайн. — Къде се намира господин Ланселот Стърлинг?
— Долу, в една от килиите.
Оттам го преместиха в залата за разпити. Ейб водеше разпита, а Кармайн наблюдаваше от другата страна на огледалното стъкло.
Изглежда напълно безобиден, помисли си Кармайн. Буквално един от милионите мъже, които се занимават с бумаги по цял ден, никога не са вършили друга работа и никога няма да пипнат друго. Животът им е еднообразен, чакат с нетърпение да се приберат и да вдигнат крака, да изпият няколко кутийки бира, докато гледат футбол.
Стърлинг беше висок, със светлокестенява коса и правилни черти, благодарение на които би трябвало да изглежда красив, но всъщност създаваше у хората друго впечатление. От него лъхаше на високомерие, самодоволство и презрение. За това впечатление допринасяха и безизразните му очи. Това не е човек, който би късал крилцата на пеперудите, помисли си Кармайн, защото дори не би забелязал, че съществуват. Светът, в който живее, е безцветен, в него няма нито жизненост, нито радост, нито тъга. Състои се от един-единствен отвратителен подтик. Всъщност, той бе истинско чудовище. Никак не се притесняваше, че е заловен; беше го грижа единствено, че е изгубил Марк Шмид и малката си кесийка.
— Мислиш ли, че е убил и други? — попита по-късно Ейб, докато търсеше компетентното мнение, на което бе разчитал години наред.
— Ти си много по-добре запознат със случая, Ейб. Какво мислиш? — отвърна на въпроса с въпрос Кармайн.
— Не — призна Ейб. — Плащал е, за да налага с камшици млади мъже, но Марк Шмид е бил първата му жертва. Трябвали са му години, за да събере инструментите си и трийсет килограма хигроскопични кристали.
— Мислиш ли, че е щял да убие отново?
Ейб се замисли, след това поклати глава.
— Най-вероятно не, поне докато е имал Марк Шмид. Ако някой ден изгубеше интерес или тялото се разложеше прекалено много, навярно щеше да изчака, докато намери подходящия човек, дори да се е налагало да отдели за целта много време. Не скри факта, че тялото е било при него шест месеца. Нищичко не скри. Настоява, че Марк е починал от естествена смърт и сърце не му давало да се раздели с него. — Ейб размаха ръце. — Добре, че е луд — ама много луд. Няма да го съдят, защото ще привлече общественото внимание.
— Браво, Ейб. Ако това ще те утеши, ти разреши случая точно както трябваше — погледна го в очите Кармайн. — Ще можеш ли да заспиш довечера?
— Малко вероятно, но човек забравя. Предпочитам да не мога да спя, отколкото да изгубя човечността си.
Кармайн се прибра в празната къща, качи се в спалнята и остана загледан в голямото легло, безупречно оправено, тъй като той обичаше всичко да е подредено и спретнато и не понасяше безпорядък. Роден и възпитан в католическата вяра, той отдавна бе обърнал гръб на организираната религия; работата и интелектът му се бунтуваха срещу астрономическите загадки, събрани в думата „вяра“, нещо, което той не можеше нито да види, нито да почувства. Джулиън, разбира се, щеше да бъде записан в училище „Сейнт Бърнард“, както и останалите деца, които му бе писано да има, но в това негово намерение имаше известна логика. Децата се нуждаеха от етика, от принципи и морал, на които да бъдат учени както у дома, така и в училище. А какво щеше да бъде отношението на Джулиън и евентуалните му братчета към „вярата“, когато пораснеха, си беше тяхна работа.
Докато гледаше леглото, Кармайн усети, че къщата му има присъствие, неуловимото духовно присъствие на съпругата му, на сина му и на всички останали, които бяха живели тук. Така самотата му ставаше по-осезаема. Колко много бе мислил над цветовете и обзавеждането на тази стая! Съвсем семпла, бе отсъдила Дездемона, но пък богата на цветове; тя остана поразена, когато той настоя за тази палитра. Беше поръчал древнокитайско пано от три части, крилата бяха обточени в черен и сребърен брокат, на всяко се виждаха заоблени планини, които надигаха глави над мъглата, превити от вятъра иглолистни дървета, малка пагода, до която се стигаше по хиляда стъпала. Беше го закачил над леглото и боядиса стените в лавандулово и прасковенорозово, така че да не доминира цветът на нито един от двата пола. Дездемона обичаше стаята и докато беше бременна с Джулиън се зае да изплете кувертюра в черно и бяло, част от цветовете на паното. Раждането на детето прекъсна работата й и сега кувертюрата беше прибрана в кедрова ракла в очакване на по-добри времена или както тя се шегуваше, в очакване на следващата й бременност. Ако имаха достатъчно деца, един ден със сигурност щеше да я довърши. А засега кувертюрата им беше лавандулова, с малки прасковени елементи.