Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
Тя му липсваше безкрайно много, затова той се обърна и слезе в кухнята, където леля му беше оставила сос от миди за паста. Майка му продължаваше да се обвинява за сполетялото Дездемона и нямаше желание да готви, но сестрите, лелите и братовчедките се грижеха Кармайн да не гладува. Вратата към кулата на София, която отвеждаше и към семейния хол, сега бе плътно затворена; собственичката на романтичния открит балкон беше в Ел Ей и не се чувстваше никак добре, както се оплака на баща си по телефона, защото Майрън бил на ръба на нервен срив. Подразненият Кармайн му позвъни, наруга го красноречиво, задето си позволява да тревожи момичето, и му нареди да се стегне. Дяволите да я вземат Ерика Девънпорт, мислеше си той за стотен път, докато слагаше фетучини във врящата подсолена вода. Беше покосила хората, които той обичаше.
Откъм входа се понесоха гласове; превъртя се ключ. Кармайн застина неподвижно до печката и последните фетучини цопнаха във водата. Дездемона! Това беше гласът на Дездемона! Не можеше да пристъпи напред, не можеше да помръдне.
— Трябваше да се сетя, че е все още на улица „Седар“ — обясняваше тя на някого, — и се обзалагам, че е забравил да напазарува. — След това се провикна: — Благодаря ви, господине! Ще се справя! — Явно говореше с шофьора на таксито.
Втурна се в къщата като боен кораб с издути платна, прихванала Джулиън с лявата си ръка, панталоните и блузата й бяха смачкани от пътуването, бузите руменееха, очите блестяха.
— Кармайн! — възкликна тя и спря на място, щом го видя. Великолепната усмивка преобрази обикновеното й лице. — Скъпи мой, приличаш на риба на сухо.
Той затвори уста и прегърна и нея, и бебето, очите му се насълзиха, докато търсеше устните й. Единствено Джулиън писна недоволно, защото го притискаха, и им напомни къде се намират. Кармайн пое сина си и го нацелува по лицето, точно както малкият обичаше; Дездемона пристъпи към печката.
— Паста и сос от миди — рече тя, след като надникна в тенджерите. — Обзалагам се, че е дело на леля Мария. Има предостатъчно и за двамата. — След това пое Джулиън от баща му. — А сега, ако нямаш нищо против, отивам да го нахраня, да го изкъпя, след което ще нанкаме.
— Ами часовата разлика, малчо? — попита Кармайн сина си.
— Не се тревожи — успокои го Дездемона. — Нарочно го държах буден часове наред. На останалите в първа класа направо им се плачеше.
— Как пристигнахте от летището?
— Качих се на лимузината за Кънектикът. Нямаше смисъл да казвам на Майрън, че се прибирам. Той нямаше да ме разбере.
Тя излезе с Джулиън и зашепна някакви детски смехории. Всички призраци отлетяха.
— Не открихме абсолютно нищо в конфискуваната от тъмните стаички апаратура и любителското радио — призна мрачно Тед Кели. — Ама нищичко!
— Ти наистина ли очакваше да откриеш нещо? — изгледа го присмехулно Кармайн, все още във възторг, че Дездемона и Джулиън са се прибрали у дома.
— Не, всъщност, въпреки това съм разочарован. Признавам, Кармайн, двамата с комисаря сте действали невероятно ефикасно, когато сте забелязали снайпериста — подчерта Кели, макар и с известно нежелание. — Ние нямаше да намерим извинение, за да претърсим домовете на членовете на борда на „Корнукопия“.
— Извинихме се, че действаме прибързано, тъй като в момента бяхме подложени на стрес. Мислиш ли, че ще ни съдят, Тед? — попита с усмивка Кармайн.
— Не. Прекалено много шум ще се вдигне. Всички тръпнат от ужас да не пошушне някой на журналиста Ед Мъроу за проблема с Одисей.
— Страхуваш се, че аз или комисарят ще се раздрънкаме ли?