Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Започваме! — извика гой бодро, гребна първата шепа и тръгна край разораната леха, като старателно правеше паузи между отделните засаждания.
Технозародишите се активираха с лек натиск между палеца и показалеца върху полюсите и веднага започваха да бръмчат като големи тлъсти мухи. Препоръчваше се да бъдат вкарвани по-дълбоко, тогава процесът вървял по-равномерно и по-безопасно за околните. А зрители имаше достатъчно.
Изглежда, целият град Егриси, столицата на планетата Егриси, всички жители от мало до голямо се бяха събрали в този час по склоновете на планината, обкръжаваща полето на бъдещата битка. За почетните гости имаше издигнати специални трибуни. Не беше забравена и особено комфортната царска ложа, където до лявата страна на И. Д. Иот седяха неговите деца — радостно-възбуденият Фаетон, печално-безучастната Галка и бледата като платно напрегнато-тържествена чаровница Миди. Пирянците също имаха специална трибуна, но само някои заеха местата си. Другите отказаха, уж от скромност. В действителност трябваше просто да замаскират отсъствието на групата на Клиф, която след блестящо откъсване от шпионите, беше залегнала в другия край на полето, готова да нанесе решаващия удар, ако се наложи.
Първите противници започнаха да се излюпват от земята, когато Язон довършваше последната шепа драконови зъби. Бързоходните и свирепи роботи не успяха да заварят принца по рождение неподготвен. Размахващи хладно оръжие, те не представляваха сериозна опасност за човек, въоръжен с плазмен пистолет съвършена пирянска конструкция.
Втората генерация от чудовищата се оказа по-малко приятна — те започнаха с хвърляне на шиповидни боздугани и зъбни колела от типа на древните японски шурикени. Язон успяваше да се отдръпва от летящите остриета. Докато не се появиха третите кибернетични воини.
Изглежда роботите бяха освен самосъздаващи се, и самообучаващи се. Не можеха да възпроизведат от наблюдения пирянски плазмен пистолет, но в отчаян опит да подражават на непобедимия си враг, тези боклуци се обзаведоха с нещо като огнестрелно оръжие. Добре, че Язон успя да забележи насочените към него цеви и без да анализира какво е това — сопа като тръба или първобитен пищов, направо ги отсече заедно с крайниците, които ги държаха.
А после не му оставаше нищо друго, освен да метне в тълпата железни тела скътания за краен случай камък — подаръкът на Миди. Роботите се завъртяха на място, хаотично замятаха крайници, блъскаха се един друг със страшен трясък, изправяха се стена срещу стена, трошаха свръхтвърдите си сплави, разбиваха скъпата си електроника, прицелно унищожаваха лазерната и оптичната си системи за насочване. Наистина красиво зрелище! Не само зрителите, но и самият Язон се очарова от гледката.
Неволно се отпусна, защото трябваше да си даде така необходимата почивка след напрегнатия бой. И… едва успя да включи полевия преобразувател, щом усети едновременната заплаха на полетялата към главата му секира, летящата отзад стрела и атакуващия го отдясно рогат изрод. Даже истински пирянец не би успял да се обърне на трите страни едновременно в рамките на четвъртинката секунда, с която разполагаше Язон.
Ех, как не му се искаше да пуска в ход последната си „вълшебна пръчица“! И не защото се страхуваше да навреди на здравето си — той беше глътнал пет-шест капсули, точно колкото бе предписано, а защото в този момент го наблюдаваха хиляди очи и все някой щеше да се досети, че тук нещата не са съвсем чисти, че чуждопланетният герой е надделял пълчищата железни воини не само със собствената си сила.
Защитното поле отрази само първия удар и веднага се изключи, за да може Язон да отвърне с ураганен огън по следващия противник. Така то се включи и изключи два пъти, докато и последният войн на дракона рухна върху изровеното от ями и осеяно с метални отпадъци поле.
Радостния вик на Язон заглъхна сред гръмки аплодисменти, пирянците един по един притичаха, за да прегърнат приятеля си и едва не го смачкаха. А когато Мета го измъкна от тълпата необикновено екзалтирани другари, те заедно пристъпиха към царската ложа. Застанаха пред монарха, за да изслушат волята му, а Язон долови върху себе си неприкрито щастливия поглед на влюбените очи на Миди. В този момент тя не забелязваше дори Мета. Каква ти Мета! Нали всъщност те двамата с Язон победиха всички!