Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Ваше Величество! Приемете работата ми! — обяви Язон с тържествуваща усмивка.
И. Д. Иот съвсем открито не споделяше радостта на своя племенник. Върху неговата безнадеждно мрачна мутра ясно личеше, че царят е разчитал на малко по-друг завършек на спектакъла. Сега трябваше спешно да измисля нещо ново. Не можеше просто така да вземе и да се раздели с пазената толкова години реликва! Още повече, че и досега не беше разбрал в какво се състои нейната ценност, пък този Язон явно знае, но не иска гадината да каже, хитрува и крие…
Мислите на Иот се прескачаха, отразяваше му се хроничното неумение да мисли и той едва чуто изхъхри, колкото да не мълчи повече:
— Ти победи, Язон, виждам, но ще получиш обещаната награда не по-рано от утре сутринта.
И. Д. Иот вътрешно се израдва на своята находчивост и наклони глава към сина си, за да чува какво му шепне. Фаетон също не се отличаваше с дълбочина на ума, но все пак бе забележимо по-умен от баща си.
— Защо? — възмути се Язон. — Защо?!
За повторения въпрос отговорът на Иот беше готов — лявото ухо не го беше подвело:
— Защото на моите специалисти им трябва време да анализират източниците на твоята победа. Ако си я спечелил нечестно…
— Стой, вуйчо, стой! — не издържа и изкрещя Язон. — Какво значи нечестно? Ние с теб за никакви правила не сме се уговаряли.
— Какво значи „стой“?! — също кресна и скочи Иот. — Кой е тук господар?!
В същата секунда пистолетът вече беше в дланта на Мета. Язон и сам едва се сдържаше и добре си даваше сметка, че всички останали пирянци, включително и групата на Клиф, няма дълго да търпят и може да открият огън буквално всяка секунда. А отвъд облаците, в небето, от борда на „Арго“ ги наблюдаваше Стан с готовност незабавно да ги подкрепи. Не стига това, а и бутафорните пазачи с голите мечове също скочиха, което означаваше, че и небутафорните агенти от царската охрана някъде под трибуните или по кулите на двореца вече настройват прицелите на картечници и базуки. Не, при такъв развой на нещата без жертви нямаше да мине, а жертви никак не им бяха нужни…
Положението спаси Миди.
Младата царкиня гледаше непрекъснато само Язон и щом улови неговия разсеян поглед, бързо и едва забележимо намигна, леко наклони глава и чисто интуитивно, без никакъв опит в тези работи, телепатира: „Спокойствие! Съгласие! Покорност!“
И най-чудното беше, че Мета също прие тази вълна.
— Успокой се — прошепна суровата амазонка. — Още веднъж приеми неговите условия. Едно денонощие примирие ще бъде полезно и за пирянците.
— Извинете, Ваше Величество — гръмко произнесе Язон. — Господар на тази планета, разбира се, сте Вие. Съгласен съм да чакам до утре. Разрешете да напусна, за да хапна и да отпочина.
— Разрешавам ти и ти заповядвам, Язон! Почивай! — прогърмя Иот над разотиващата се тълпа.
И остана страшно доволен от себе си.
По пътя, водещ към спирката на манканата, ги догони някакво парцаливо човече, което приличаше на просяк и дълго ломоти нещо на неразбираем диалект, а после ненадейно произнесе на ужасен междуезик:
— Царкиня искала знай: твой помни нощ? Царкиня молила твой да каже на мой.
Язон долови ясно смисъла на фразата и два пъти бавно произнесе за пратеника:
— Предай: Язон помни всичко.
Просякът енергично закима и протегна ръка за възнаграждение. Язон му пъхна кредитна банкнота.
— Цота — каза парцаливият.
— Каква е тая цота?! — ядоса се и без друго нервната Мета.
— Казва, че било малко — преведе Язон, който вече добре се справяше с егрисианския.
— Ах, малко ти било! — пистолетът й вече сочеше челото на просяка. — Изчезвай оттук, докато си цял! Останалото ще получиш от царкинята, тъпанар!
Тези думи не се нуждаеха от превод — нещастникът сякаш го отвя вятър. Язон избухна в силен, неудържим и заразителен смях. Защото нищо не помага за освобождаване от натрупаното напрежение както един жизнерадостен смях.
— Пак ли ще ходиш на среща с нея? — попита Мета, когато нощта вече се спускаше над град Егриси и три масленозелени лунни пътечки заиграха в спокойните черни води на океана зад прозореца на хотела.
— Длъжен съм да отида, скъпа. Това не е любовна, а делова среща. Тя ни помогна преди, ще ни помогне и сега.