Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Язон искрено благодари за всичко, а камъчето-дезинтегратор грижливо прибра във вътрешния джоб на космодесантната си куртка. Но инструктажът не беше свършил дори и с това.
— Ти си най-силният, Язон, ти си най-мъдрият — зашепна Миди, — ти си и най-красивият. — Съвсем излишно добави тя. — Но дори такива герои като теб могат понякога да сбъркат. Затова за всеки случай вземи и това. Искам да няма никакви пропуски в сражението ти с роботите на Кадмий. Ще изпиеш моите таблетки, ще натиснеш копчето на този прибор и тогава, ако искаш, се разхождай и под артилерийски обстрел.
Язон прие новия подарък, а като видя маркировката върху тънката пластмасова обвивка на яркооранжевите капсули, едва не загуби дар слово. Това беше псироцилин — отдавна забранен в Галактиката препарат, който усилваше милионократно мощността на човешкото биополе. Неговите странични действия се считаха за непредсказуеми и поради това — смъртно опасни, но изследванията бяха показали, че тези ефекти са в пряка зависимост от времетраенето на употреба. Достатъчно краткото въздействие може да бъде считано за практически безвредно. На опаковката се мъдреше забележка, че лекарството притежава импулсно действие, т.е. механизмите на усилване на биополето се включват само в случай на крайна необходимост и то за броени мигове, свеждайки вредните ефекти до минимум. Язон беше чувал някъде за подобно изобретение, но никога не го бе държал в ръцете си. Миниатюрният прибор пък служеше за проста, но извънредно удобна автонастройка, преобразувател на псиенергията в електромагнитна. Накратко казано, като включи прибора и се нагълта с таблетки, всеки индивид би могъл само с тялото си да отразява атаките на куршуми, снаряди, бомби, танкове на пълен ход, както и форсиращи стратегически звездолети.
— Благодаря — прошепна Язон още веднъж. — Никога няма да забравя твоята помощ.
Миди мълчаливо гледаше своя чуждопланетен герой с искрящи от сълзи очи. Бъдещата лъжа ли предвиждаше или преживяваше предателството си към родната планета? А дали не я измъчваше елементарна ревност заради разкошната блондинка, долетялата заедно с Язон? Така или иначе звездният скитник, почетен пирянски гражданин и принц на Иолк по рождение, Язон дин Алт изпита болезнено съчувствие и нежност към крехката брюнетка, която му спасяваше живота от чисто сърце. Направи крачка към нея, взе я в обятията си, без нито за секунда да забравя за Мета, и я целуна, като си представяше, че целува своята любима валкирия.
Не трябваше да прави това. Целувката беше прекалено дълга. Язон скоро усети, че към тялото му не се притиска Мета, а му става все по-приятно. Засрами се и го заболя, беше и сладко, и разтърсващо, и страшно… Нима той също се влюбваше? Само това липсва!
Той я откъсна от себе си и, взрян в горящите й от радост очи, каза сурово:
— Сбогом. Никога няма да забравя помощта ти.
— Довиждане — поправи го Миди, като го ослепи с белозъбата си усмивка. — Ще се срещнем утре. Тук, по същото време. Всичко ще бъде прекрасно, но… Предстои ти също така да вземеш окроткави от вълшебната Арска гора, а това също няма да успееш да направиш без мен. Довиждане, Язон!…
След като излезе на улицата и конвулсивно вдиша нощната прохлада, напоена с аромати на цветя и море, Язон механично напипа в джоба си пакета, стисна цигара в зъбите си и дълго търси из джобовете си запалка.
Ръцете му не трепереха, но извършваха доста излишни движения.
— Мета, дай огънче!
Намери от кого да иска!
— На̀! — отмъстително се усмихна Мета. — Да пушиш, значи да вредиш на здравето си! И ако утре на бойното поле започнеш да правиш такива красиви движения, едва ли ще получиш нещо друго, освен куршуми и напалм.
— Напразно се сърдиш — успокои я Язон, — това момиче в храма ми даде оръжието на победата, а не някакво си елементарно съблазняване. Така че, утре всичко ще мине добре. Сложното ще бъде след това — ето за какво трябва да мислим.
Той най-накрая намери запалка — спомни си за стандартния лазер в пръстена и жадно дръпна от тютюна.
Мета даже не го погледна и до самия хотел вървяха един до друг, без да си кажат и дума.
Петнадесета глава
Дадоха му цял чувал технозародиши. Истински чувал от зебло, предвиден за поне петдесет килограма картофи или моркови. У дома, на Саанд, Язон неведнъж през есента бе събирал реколтата в подобна торба. Драконовите зъби, всеки от които голям колкото желъд или яйце на дребна птица, бяха значително по-тежки от картофите, така че му сипаха по-малко от половин чувал. Но все пак количеството бъдещи воини със сигурност надхвърляте не само десетки, а няколко стотици.