Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Дойдох да ти изкажа съпричастието и поздравленията си.
— Поздравления? За какво?
— Ние спечелихме — каза Даскелин, обърна гръб на прозореца и тръгна през стаята. — Ти изигра ръката си гениално. Подведе Исандриан да рискува неоправдано, после смаза заговора му. Сега той е в немилост. Той и най-близкият му съюзник са заточени в провинцията. Губят земи и титли. Тепърва ще разберем на кого ще повери сина си кралят, но със сигурност няма да е на един от тях. Можем да забравим за възраждането на селския съвет, поне в рамките на нашето поколение. Жалко, че ти трябваше да платиш цената, но се кълна, че името ти ще се слави като на герой, докато те няма.
— Каква е ползата да печелиш битки, ако губиш войната? — каза Досън. — Ти наистина ли дойде тук да празнуваш, Даскелин? Или това е твоят начин да злорадстваш?
— Да злорадствам ли?
— Одерд Фаскелан беше страхливец, но във вените му течеше благородническа кръв. Вчера Одерд умря. В Камнипол, от ръката на чужденец. Това не се е случвало от векове. И как отвърна Симеон? Увеличи им данъците. Прати ги в половингодишно изгнание. Отне им дребни титли и по някое парче земя.
Даскелин се облегна на стената и скръсти ръце. Сив дим се стелеше пред устата и ноздрите му.
— А ти какво би искал да направи?
— Да ги убие всичките лично. Да ги окове, да вземе меч и да ги обезглави със собствената си ръка — каза Досън.
— Май Палиако вече ти липсва — подхвърли сухо Даскелин. Досън не му обърна внимание.
— Въоръжени отряди по улиците? Това е държавна измяна и да отвърнеш с каквото и да било друго освен със смъртно наказание, е само на крачка от откритата капитулация. Играеше го гневен, но само показа колко много го е страх. Не знам как не си го видял. Надува се, беснее и обявява край. Все едно гледаш как овчарче се опитва да прогони вълци с викове.
— Да го е страх? От кого?
— От силата зад Исандриан. Страх го е от Астерилхолд — каза Досън, а после го посочи обвинително с пръст. — И от Северобреж.
Подобие на усмивка изкриви лицето на Даскелин и той извади лулата от устата си.
— Аз не представлявам Северобреж, стари приятелю — каза той. — А ако крал Симеон е решил да прояви милост, съобразявайки се с реакциите на другите дворове и кралства, значи е постъпил мъдро.
— Не. С така наречената си „милост“ Симеон негласно разрешава на всеки земевладелец в кралството да разслои максимално лоялността си — каза Досън. — И ако лоялността ни към някоя дукеса в Астерилхолд или към банка в Северобреж ни дава по-крепко чувство за сигурност, отколкото нераздвоената ни лоялност към Антеа, значи крал Симеон скоро ще остане без свой двор. В желанието си да отклони Антеа от драконовия път той я тласка право натам.
Даскелин коленичи до камината и чукна лулата си в осаждените тухли. От чашката ѝ се посипа пепел.
— Явно сме на различно мнение по този въпрос — каза той, — но не е речено, че съюзниците трябва да са съгласни за всичко. Ти, разбира се, си прав, че опасността за кралството не е преминала напълно само защото кликата на Исандриан е окуцяла. Може и да не ми вярваш, но дойдох да те уверя, че ще продължа да полагам усилия тук, докато ти си в изгнание.
— Като ни продадеш на Медеанската банка?
— Като се погрижа крал Симеон да получи подкрепата и лоялността, от които се нуждае.
— Говориш като дипломат — каза Досън.
Даскелин настръхна, после се овладя под погледа на Досън. Затъкна лулата в колана си и стана. Миризмата на застоял дим разваляше въздуха в стаята.
— Денят е тежък за теб — рече Канл, — затова ще приема думите ти като емоционален изблик, а не като обмислено становище. Мисли каквото искаш, но не дойдох тук да злорадствам.
Двамата постояха така, мълчанието помежду им се проточи. Канл Даскелин се усмихна малко тъжно, после си тръгна, като потупа Досън по рамото на минаване. Досън се заслуша в стъпките му, които бързо потънаха в коктейла от звуци, акомпаниращ изкореняването на неговото домакинство. Постоя още малко, загледан през прозореца, но без да вижда дърветата в градината. Без да чува птиците, прислугата или воя на кучетата.
После се обърна.
Напусна Камнипол в малка открита карета. Седеше до Клара на предната седалка и гледаше назад към града. Винсен Коу седеше на капрата до коларя. Фургоните с вещите им още не бяха потеглили. До Остерлингов хребет щяха да стигнат за половин ден по драконовите пътища, чийто нефрит беше значително по-гладък под колелетата в сравнение с паважа на столичните улици.
— Няма опасност да налетим на тях, нали? — попита Клара.
— На кого?
— На някой от тях — каза Клара. — На лорд Исандриан или лорд Клин. Или на лорд Маас. Би било крайно неудобно за всички. Така де, какво си казват хората при такава среща? Не си представям как ги каня на обяд, но пък би било грубо да не го направя. Дали да не кажем на коларя да забави, ако види друга карета пред нас? Ако се престорим, че не сме разбрали кой е в другата карета, ще е по-лесно и за нас, и за тях, а и етикетът ще е непокътнат. Освен ако не е Маас. Фелиа сигурно е съсипана.