Черната призма [bg]

— Месомелачката причинява това на хората. Ще ти донеса леген и ще можеш да се изтъркаш малко с гъба, преди да се строполиш в леглото и да заспиш, но наистина настоявам.

Лив изчезна в съседната стая. Кип усети някаква буца в гърлото си. Още не ѝ бе казал нищо за баща ѝ, но усещаше как въпросът натежава между тях. Лив се върна с леген вода, от която се вдигаше пара, гъба и дебела кърпа. Остави ги, седна на един стол и се извърна настрани.

— Нали не възразяваш да седя тук и да си бъбрим, докато се миеш? Няма да се обръщам, кълна се.

— Ъъъ. — Разбира се, че възразяваше. Тя щеше да се обърне, докато е полугол, и да избяга с писъци от стаята, в името на Оролам. Едно е някой да знае, че си дебел, но съвсем друго да види тлъстините ти. Но в същото време той бе неин гостенин и тя не бе поискала от него нищо друго. А той се държеше грубо.

— Е, Кип… как е баща ми? Не си казал нищо за работите у дома.

За един дълъг миг Кип не можа да отрони и дума. „Просто почвай да говориш, Кип. Започнеш ли, ще си в състояние да ѝ кажеш всичко.“

— Въздишаш — каза Лив. — Нещо не е наред ли?

— Нали помниш как сатрапът всяка година пращаше вестоносци до Ректън, за да иска набор за войската?

— Да? — Гласът на Лив се повиши по-скоро от загриженост, отколкото за да зададе въпрос.

— Можеш да се обърнеш. Не съм гол.

Тя се обърна.

— Когато синът на сатрап Гарадул, Раск, взе властта, се обяви за крал. Прати нов вестоносец. Селото пак го отпрати с празни ръце, затова кралят реши да ни направи пример за назидание. — Кип си пое дълбоко дъх. — Избиха всички, Лив. Само аз се измъкнах.

— А баща ми? Какво стана с баща ми?

— Той се опита да спаси хората. Но, Лив, те бяха обкръжили селото. Никой не се измъкна.

— Ти си се измъкнал. — Тя не му вярваше: виждаше се по лицето ѝ.

— Имах късмет.

— Баща ми е един от най-талантливите притеглящи на своето поколение. Не ми казвай, че ти си се измъкнал, а той не е могъл.

— Те имаха притеглящи и Огледалци, Лив. Видях ги как настигнаха и избиха семейство Делклара. Всичките. Всичко гореше. Видях как умират Овен, Иза и Сансон. Видях как умира майка ми.

— Не ми пука за твоята майка наркоманка. Говоря за баща си! Не ми казвай, че е мъртъв. Защото не е, проклет да си. Не е!

Лив изхвърча от стаята и затръшна вратата.

Кип се взря в затворената врата. Раменете му бяха увиснали, а в очите му имаше сълзи. Дори не знаеше откъде са се взели.