Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Грейнджър я прекъсна.
— Конквилас — изръмжа той и десницата му стисна дръжката на меча. — Искам името на отровата. — Докато произнасяше тези думи, почувства как фантомите изпълват тялото му, увеличават масата му и карат ентропичната броня да трепти и бръмчи, прехвърляйки енергия към меча.
— Той смята, че си отровил дъщеря му — продължи Сисело. — Трябва да му кажеш, че не си.
Конквилас втренчи поглед в Грейнджър.
— Чух вестта за нещастието, сполетяло дъщеря ти. Но мога да те уверя, че не съм я отровил.
— Ти си лъжец!
Господарят на дракони смръщи вежди и го изгледа с пронизващ поглед.
— Аз не лъжа. И не нападам невинни. Давам ти думата си — аз, Аргусто Конквилас, бивш господар на Хертика и Сумранските острови… давам ти думата си на унмерски благородник и ти я давам като баща. Не съм го направил.
— Тогава кой го е направил? — попита Грейнджър.
— Никой, полковник Грейнджър. — Конквилас сложи разсеяно ръка на главата на Сисело и я разроши. — Не вярвам, че е отровена.
Грейнджър пристъпи към него. Енергобронята забръмча напрегнато под тежестта на копията му. По повърхността на метала танцуваха разноцветни светлини.
— Обясни ми.
— Казват, че отказала да се омъжи за Марквета — каза Конквилас. — Ако се беше появил по-рано на церемонията, щеше да присъстваш лично.
— Тя му е отказала?
Конквилас кимна.
— Предполагам, че са я приспали, докато се опитват да решат проблема. Има достатъчно устройства, способни да го направят.
Грейнджър също познаваше едно такова. Имаше личен опит с него.
— Не могат да я принудят да се омъжи за него — каза той. — Нито да я оставят да спи вечно.
— Така е — призна Конквилас. — И ако нямат кралица с нейните способности, ще трябва да се задоволят с някой, който изглежда като кралица с нейните способности.
— Формоменителят?
— Фиорел е тук, за да подсигури оцеляването на унмерите — каза Конквилас. — Преобразен като Янти, той няма да притежава нейната сила, но ще създава илюзията, че тя е жива. А това може да се окаже достатъчно да държи враговете им надалече, докато се роди наследник, който да заеме мястото ѝ.
— Наследник?
— Не е необходимо дъщеря ти да е будна, за да зачене и да роди.
Грейнджър заръмжа като разярен звяр.
— Отивам да я донеса тук — каза и се обърна.
— Почакай — спря го Конквилас. — Тя е в безопасност, където е сега. Фиорел може да приеме облика ѝ, но няма да я убият, докато не роди наследник на Марквета.
Грейнджър се поколеба.
— Спасяването ѝ само ще им разкрие, че си запознат с плановете им.
Грейнджър стисна устни.
— И какво предлагаш?
— Да убием Фиорел — отвърна Конквилас.
— Но как? Как се убива бог?
Лъконосецът сви рамене.
— Със стрела и меч.
Двубоите в ямите трябваше да се провеждат в продължение на три дни преди да започне Главният турнир. По времето, когато доброволните отряди на Марквета дойдоха да отворят Сегардската порта, около подземния град се бе разпростряло грамадно временно селище. Палатките стигаха на няколкостотин метра навътре в гората зад Сегардската панорама — голяма дървена постройка, скована преди стотина години, където се настанявали любопитните лосотанци, дошли да разгледат легендарните унмерски руини. От занемарения вид на сградата Маскелин реши, че не са били чак толкова много. А и затварянето на вратите по нареждане на Хю бе допринесло за упадъка на това начинание.
Стаите, които им бяха запазили по негово нареждане, се намираха на втория етаж и вероятно не струваха и една стотна от цената, която му бяха поискали, но алтернативата бе да спят в палатки. Толкова по-голямо бе задоволството му, когато видя, че в небето се скупчват дъждовни облаци. Маскелин изтри влагата и мръсотията от прозореца и се загледа към дима на стотиците лагерни огньове, издигащ се над дърветата.
— С темпото, с което са се нахвърлили върху гората, до утре може да останат само пънове.
— Тъкмо ще има по-добра видимост — отвърна Мелор. — Трябва да има закон, който да забранява на ханджиите да правят фалшива реклама. Къде им е панорамата?
— Само на ханджиите?
— И на проститутките също.
— Това е история, която не бих искал да чуя, мистър Мелор.
Сегардската порта се намираше на няколкостотин метра нагоре по хълма отвъд странноприемницата. Маскелин мислеше да се качи и да я разгледа, но беше чул, че няма кой знае какво за гледане — правоъгълна каменна порта, висока четири човешки боя, стърчаща насред кален склон. Кралските работници разкопаваха хълма вече две седмици, а едва преди три дни бяха успели да разтворят масивните порти и да влязат вътре.