Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Тунелът се отваряше в зала, толкова просторна, че според Маскелин би могла да побере целия имперски дворец. Таванът бе на поне двеста метра над тях, а стените едва се виждаха. Залата бе осветена от хиляди перлени фенери, повече, отколкото бе виждал някога събрани на едно място, окачени на въжета, стълбове, триножници и скелета.
Тълпата се бе събрала пред тях и вече се чуваха развълнувани възгласи. Тук в каменния под бяха издълбани няколко ями. Когато се приближи, Маскелин видя, че стените на ямите са изсечени терасовидно, за да предоставят места за сядане. Вътре в тях имаше още перлени фенери и горящи светилници, осветяващи подовете, където мереха сили участниците. Заревото долу бе червеникаво и дъното на ямите наподобяваше разпалена пещ.
Встрани от ямите с въжета бе оградена територия, достъпът до която бе през врати, изкъртени и донесени от разрушени сгради в града. Ако се съдеше по знаците, това бе мястото, където се събираха участниците. Входовете се охраняваха от доброволчески отряди, които проверяваха билетите и вписваха имената с тебешир върху черни дъски, а през това време ловки букмейкъри оглеждаха участниците, преценяваха на око способностите им и после огласяваха гръмогласно предлаганите залози. Доколкото Маскелин успяваше да чуе, залозите изобщо не бяха реални.
Регистрираха Кобул, който — не беше изненадващо — се оказа единственият магьосник в целия турнир в ямите. Тъй като използването на усилватели бе забранено, нито един от букмейкърите не оцени високо способностите му, защото заклинанията изискваха време и концентрация. Дори най-великите унмерски магьосници използваха усилващи устройства или се стараеха да се държат на почтително разстояние от своите врагове.
— Колко трябва да заложим на теб? — попита Маскелин.
— Колкото ти се дава — отвърна Кобул. — Залозите ще паднат, след като спечеля първата битка.
Маскелин намери един букмейкър, готов да приеме хиляда златника в съотношение едно към две — жалка инвестиция, но такива бяха условията. Отброи парите, после двамата с Мелор отидоха да си запазят места на съответната арена, докато един съдия отведе Кобул в ограденото място за участници, където да се подготви.
Час по-късно се състоя първият бой на магьосника.
Негов противник се оказа местен лосотанец — едър мъжага, казваше се Рентон, работник в драконовата консервна фабрика. Носеше кожен елек и шорти и бе въоръжен със зловеща на вид извита пика, оръжие, с което очевидно имаше известно умение. Веднага щом металната врата се вдигна и мъжът излезе на арената, посрещнат от оглушителни възгласи, Маскелин изпита известни опасения. Рентон изглеждаше сериозен противник.
От другата страна на арената втора врата подскочи нагоре, придружена от дрънчене на вериги. Кобул излезе и този път се чуха дюдюкания и подсвирквания, както и ругатни. Въпреки расовите му признаци татуировките по кожата караха зрителите да го смятат за унмер.
Съдията покани двамата мъже да се приближат един към друг и Рентон използва този момент да демонстрира уменията си, като въртеше пиката над главата си. Кобул стоеше скромно насреща.
Мелор и Маскелин се спогледаха нервно.
— Този касапин ми се струва доста бърз — каза Мелор.
— Не забравяйте къде намерихме Кобул — отвърна Маскелин и се огледа, надявайки се да види наблизо краля. Но очевидно негово величество не се интересуваше от двубоите в ямите.
Съдията приключи с инструктажа на двамата участници, отдръпна се към стената на ямата, вдигна ръка и обяви:
— Нека двубоят започне!
Двубоят продължи точно две секунди.
Лосотанецът не допусна никаква грешка. Понеже знаеше, че бързината е единствената му надежда за успех срещу магьосник, той се нахвърли върху Кобул, стиснал пиката над рамото си като копие.
Тълпата изрева.
Кобул шепнеше нещо. Внезапно събра ръце, после бързо ги вдигна напред с обърнати навън длани и направи движение, сякаш тласка с тях.
Противникът му се пръсна на хиляди червени въгленчета…
… които се завъртяха около Кобул като светулки, потъмняха и се посипаха на земята подобно на сив сняг. Там, където допреди миг бе стоял мъж, сега нямаше нищо освен малка купчинка пепел.
Настъпи мълчание.
Единствено Маскелин скочи от мястото си и се провикна:
— Браво! Браво!
Херцог Кир откри краля на една от дворцовите тераси, откъдето се виждаше целият град. Издателят на „Лосотански глашатай“ му бе дал сноп бележки с изписани върху тях градски новини, за да бъдат прегледани и одобрени, но една от тях го бе накарала да се появи тук по-рано от предвиденото.
— Ваше величество — каза той. — Конквилас се е регистрирал тази сутрин за участие в турнира.