Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Сисело се бе поуморила от ходенето и Конквилас я носеше на рамене. Тя изглеждаше необичайно развълнувана от всичко и не забелязваше изцъклените погледи. Грейнджър вървеше до тях и гледаше намръщено зяпачите, а десницата му нито за миг не се отдалечаваше от дръжката на меча. Предполагаше, че мъртвата му плът е започнала да смърди отвратително, но спътниците му не го споменаваха. Въпреки това забеляза, че хората около тях бърчат носове. Помисли си дали да не си купи някой балсам или благовонна вода, но се срамуваше да спре за подобно нещо при сергиите.
Най-сетне минаха през Сегардската порта и навлязоха в Анейските палати.
Конквилас го бе предупредил, че при влизането в полуразрушения град ще изпита странна промяна във възприятията. Обясни му, че всъщност навлизат в разлом — истинска малка вселена, създадена чрез магьоснически методи, за да побере в себе си Сегард. Създаването на подобен разлом изисквало огромна енергия, а Сегард бил най-големият известен разломен град. Никой все още не го бил изследвал докрай. Можело да е голям колкото целия Анейски полуостров, дори по-голям.
В отговор Грейнджър изсумтя презрително.
Един тунел ги отведе в огромна подземна кухина — Грейнджър досега не бе виждал толкова голямо помещение, — където множество изкопи в пода изпълняваха ролята на арени. Хиляди перлени фенери във всякакви цветове бяха накачени под тавана и пръскаха светлина. Зоната, където се подготвяха бойците, бе оградена с въжета. По-нататък имаше зелени военни палатки, всичките с изрисуван кралски знак. Там унмерски лордове се смесваха с капитаните на пиратските кораби, местните вождове и анейските благородници. Слуги подтичваха с подноси храна и напитки, музиканти надуваха инструментите си или дрънкаха на тях, стражници охраняваха периметъра. Между тях Грейнджър забеляза татуираните лица на бруталистки и ентропистки магьосници.
От армията на крал Марквета.
Тъкмо в заграденото място се бяха събрали повечето участници. Имаше рицари с изрисувани на броните кръстове на богати лосотански фамилии, дребни провинциални вождове, пирати, флибустиери, оръженосци, прекупвачи и войници от всички краища на империята. Те се наливаха, смееха се гръмогласно, подвикваха и пееха. Поне три оркестъра свиреха различни мелодии. Търговци продаваха ейл и вино на чаши от огромни дървени бъчви, а млади прислужници сновяха с подноси с топъл хляб и сладкиши.
Когато Конквилас влезе в ограденото място, със Сисело на раменете и Грейнджър до себе си, се възцари тишина. Очите на всички се впериха в новопристигналите.
Изплашен чиновник провери дали името на Конквилас фигурира в списъците, побутна очилата си нагоре и извади лист от металния шкаф до себе си.
— В списъка за Главния турнир ли, господарю?
Конквилас кимна.
— Десет хиляди, ако обичате.
Господарят на дракони бръкна в туниката си и извади добре натъпкана кесия. Хвърли я небрежно на масата пред чиновника.
— Тук има двайсет. За двама ни.
Чиновникът погледна Грейнджър.
— Не зная дали може… ъ-ъ… дали е прието… един участник да плаща за друг. Тоест… всъщност… нали така намалявате… ъ-ъ… шансовете си да…
— Да спечели? — подсказа Сисело от раменете на баща си.
— Че тъй де… — продължи да заеква чиновникът.
Конквилас продължи да го гледа равнодушно.
— Ами добре, господарю — склони чиновникът и прибра кесията. — Ако обичате, последвайте ме. — И им посочи една от палатките. — Господарите по правило се оттеглят…
— Нататък? — отново подсказа Сисело.
Мъжът кимна припряно. После ги преведе през смълчаната облещена тълпа и ги покани в посочената палатка.
— Сега, аз… ъ-ъ… — Чиновникът облиза нервно устни. — Специални разпореждания, господарю. Кралят лично ви кани да пийнете преди турнирът… ъ-ъ…
— Да започне? — попита Сисело.
Чиновникът кимна.
— Трябва да ядеш въглен — посъветва го Сисело.
Той я погледна учудено.
— Въглен? Че защо?
— За да престане умът ти да се запъва.
Конквилас се разсмя и каза:
— Води ни при Марквета.
Чиновникът се поклони и ги поведе към една шатра, която се извисяваше и открояваше с великолепието си сред околните чергила и палатки. Около нея патрулираше далеч по-многобройна охрана, която обаче се отдръпна и ги пропусна. Вдигнаха покривалото на входа и се озоваха в шатрата на краля.
Кралят на Анеа се излежаваше върху купчина възглавници и посръбваше вино от кристален бокал. Погледна ги с нескрито отегчение и каза:
— Бях изгубил надежда да ви видя тук, лорд Конквилас.
— Паулус Марквета — отвърна Конквилас. — Не си остарял и с един ден.
Кралят отвърна с мимолетна усмивка. После се изправи, за да ги посрещне.