Изкуството на лова

Тълпата пред него се разтваряше.

Дори събралото се пред дворцовата порта множество побърза да се дръпне от пътя му. Реагираха на появата му като пасаж дребни рибки при приближаването на акула.

За разлика от тях, дворцовата стража остана на местата си. Очевидно имаха заповед да не допускат никого. Изправени зад металната ограда, те насочиха пушки към него. От поведението им Грейнджър прецени, че са млади и неопитни — от милицията, която Марквета бе събрал. Трябва да държиш най-старите войници край себе си, а младите пращаш да пазят лагера.

Един се ухили презрително и извика:

— Ей, ти, върни се в морето, откъдето вероятно си изпълзял.

Грейнджър свали забралото на шлема.

Ръката му сама намери дръжката на меча. Той опря другата си ръка на портата и я бутна. Дебелите метални пръти започнаха да се огъват. Стражниците откриха огън и обсипаха нагръдника и шлема на Грейнджър с куршуми. Ентропичната броня просто поглъщаше енергията от сблъсъка и я превръщаше в енергиен запас.

Неспособна да издържи натиска, една от пантите на портата се скъса. Железните пръти се огъваха един след друг и огласяха околността с жалостиво скърцане. После, със силно стържене и пукот на метал, портата се наклони и се прекатури навътре.

Грейнджър изтика настрани купчината смачкан и нагънат метал и пристъпи в двореца, без да обръща внимание на куршумите, които продължаваха да тропат по бронята.

На алеята вероятно се бяха събрали всички налични карети в Лосото. Докато минаваше покрай тях, кочияшите трябваше да полагат нечовешки усилия, за да успокоят завладените от паника животни. Звукът, който издаваше Грейнджър, бе като от наближаващо земетресение. Подметките на ботушите му се стоварваха върху плочите като тежки чукове. Зад гърба му войниците бяха изстреляли мунициите си и бяха хукнали да търсят подкрепление.

Някъде изплашено биеше камбана.

Грейнджър изрита вратата на двореца и влезе в просторно преддверие, пълно с вази и цветя. Цветната украса продължаваше покрай централния коридор — пътя, предположи той, по който бяха минали гостите. Грейнджър също закрачи нататък и звукът от стъпките му отекна от стените. Нови дворцови стражи дотичаха, привлечени от шума и стрелбата, но и тези не бяха по-опитни от предишните. „Селяни, рибари, дюкянджии“ — помисли си Грейнджър. Те изпразниха оръжията си в бронята му и като видяха, че няма никакъв ефект, се огледаха объркано.

Грейнджър продължи напред под град от куршуми. От двете му страни се трошаха вази. Из въздуха летяха цветя.

Стигна до друга двойна врата и я изрита.

Тронната зала бе огромна и натъпкана с хора — както анейци, така и унмери. Грейнджър не забави крачка и тълпата се отдръпна, разкривайки подиума в далечния край на помещението. Марквета бе коленичил до трона и стискаше в обятията си изпадналата в несвяст Янти.

Грейнджър свали шлема си и извика:

— Какво е станало с нея? — И ускори крачка. Зад него анейците и унмерите бързо затвориха прохода. — Какво си ѝ направил?