Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Маскелин повика вестоносеца и му предложи един златник за допълнителна информация.
— Каква е отровата?
— Никой не знае — отвърна конникът. — Тя е на смъртен одър.
— И как е била въведена?
— Нямам понятие, господине.
— Но Конквилас е признал, че е негово дело?
— Никой не е виждал, нито чувал Конквилас — отвърна мъжът. — Той все още се крие.
— Тогава откъде знаеш, че той е виновният.
— Вестта дойде от двореца, господине. От самия крал Паулус.
— Значи никой не знае нищо — заключи Маскелин.
— Никой, господине.
— Включително и ти.
Мъжът се намръщи.
Маскелин му махна да си върви.
— Очаквах от теб да изясниш някои неясни моменти — рече той. — А не да стоиш тук и да ми губиш времето. Ще задържа златника. Съветвам те да си тръгнеш преди моят приятел да ти изпече черния дроб с поглед.
Конникът премести поглед между Маскелин и татуирания магьосник до него, понечи да каже нещо, но затвори уста. Дръпна юздите на коня и изчезна по пътя.
— Да му изпека черния дроб? — рече Кобул.
— Виждаш ли? — попита Маскелин. — Скоро ще ми изплатиш напълно билета за участие. Присъствието ти ми носи финансова полза, Кобул. А това е още преди да съм заложил.
— Не ми изглежда като нещо, което би направил Конквилас. Искам да кажа, отровата не е в неговия стил.
— Оръжие на страхливци — потвърди Маскелин. — А господарят на дракони със сигурност не е страхливец.
— Смяташ, че са го изфабрикували хаурстафите?
Маскелин се почеса по брадичката и погледна към гората, където слънчевата светлина оставяше ярки петна върху мъха между дърветата. После каза:
— Не е Браяна Маркс. В сегашното ѝ състояние не би могла да изфабрикува и разплискване на вода в локва. — Кой друг тогава? Някой оцелял член на Гилдията? Или от телепатите на принца? Бе забелязал, че конникът не бе нарекъл Янти „кралицата“. Дали пък момичето не беше размислило за сватбата?
Неволно се разсмя.
— Чудя се дали Марквета и Кир все още възнамеряват да участват в турнира. Въпреки че сега са много по-уязвими.
— Не мисля, че имат избор — отвърна Кобул.
— Да, май си прав — съгласи се Маскелин.
Грейнджър намери Сисело да си тананика весело между сталактитите и купищата златни съкровища. Подготвяше вечеря в странен прибор, който се състоеше от конус от нагорещен до червено камък и меден триножник. От желязното гърне се вдигаше дим. Ухаеше на риба и миризмата не беше особено приятна.
— Къде е той? — попита Грейнджър.
Тя се обърна усмихната, но като видя изражението му, усмивката ѝ помръкна.
— За баща ми ли питаш? — Челото ѝ се смръщи. — Защо мислиш, че се е появил?
— Зная, че е в Лосото. Къде е?
Тя помълча малко, после каза:
— Не съм го виждала.
— Не ти вярвам.
— Какво е станало? — попита тя. — Нещо се е случило, нали?
Грейнджър я доближи.
— Баща ти е отровил дъщеря ми.
— Не може да го е направил!
Той продължаваше да се приближава.
— Сисело, искам да говоря с него веднага!
Тя отстъпи към причудливата печка.
— Баща ми не би отровил никого. Отровата е оръжие на страхливците.
Един глас зад него произнесе:
— Полковник Томас Грейнджър.
Грейнджър се обърна. Аргусто Конквилас, господарят на драконите, стоеше пред една от многото врати на пещерата. Беше облечен с просешки дрипи и носеше превръзка от някакъв мръсен парцал на шията си, но не би могъл да бъде сбъркан с тези остри черти и виолетови очи. Дългата му посивяла коса бе сплетена на плитка, която висеше на гърба му. В едната си ръка държеше изящен лък, издялан от кост. Подуши въздуха и рече:
— Изглежда, сте се поразложили от последната ни среща насам. Моля, приемете искрените ми съболезнования за вашата смърт.
— Татко! — Сисело изтича към него с разперени ръце.
Грейнджър премести ръка към дръжката на меча.
— Искам да знам каква е отровата, Конквилас! И антидотът, ако има такъв.
Конквилас продължаваше да го гледа замислено. После се наведе и прегърна Сисело.
— Добре ли си?
— Дойдохме с Игрид. За да те предупредим.
— Дойдохме? — Той погледна Грейнджър.
Тя продължи да приказва развълнувано и припряно:
— Знаех, че рано или късно ще се появиш тук. Следвах оставените знаци. Ти си в ужасна опасност, татко. Марквета и Кир… единият от тях е повикал Фиорел да се бие с теб.
— Той направи ли ти нещо?
Тя поклати глава.
— Не. В Лосото е пристигнал ентропат. Ентропат, татко! Сигурно е дегизиран като…