Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не съм! — отсичам.
— Сигурна ли си? — пита. — Имам едно страхотно място за теб, където можеш да отседнеш. Много сладко местенце с гореща вода и хубави дрешки! Дай да ти помогна с куфара, скъпа, изглежда тежичък…
— Имам къде да отседна, благодаря! — Той свива рамене и се изнася със същата поклащаща се походка.
— Хей! Хей, ти! — крещи нетърпеливо някой. — Искаш ли такси или не? Нямам цял ден да те чакам…
— Да, ако обичате! — изричам аз, останала без дъх, и пренасям куфара си по тротоара към едно жълто такси. Стоварвам куфара на бордюра, поставям чантата си върху него и се привеждам в отворения прозорец.
— Колко ще струва? — питам.
— Къде отиваш?
Обръщам се, за да взема чантата си — нали там е адресникът ми.
А!
— Минутка, сър…
— Проблем ли има?
— Никакъв.
Оглеждам пространството около куфара си в търсене на чантата. Трябва да е паднала. Сърцето ми се разтуптява от ужас, а бузите ми се изчервяват от срам.
Чантата ми я няма.
— Накъде? — подканя ме таксиджията.
— Ще вземете ли това такси или не? — пита мъж със сив костюм.
— Не… хммм… аз… — Той ме бутва настрани, влиза в таксито и тряска вратата под носа ми.
Ограбена съм.
Втренчвам се в отворената паст на „Пен Стейшън“. Не, не мога да се върна там! Отказвам да се върна!
Обаче нямам никакви пари. Нямам дори адреса на мястото, където ще отседна. Бих могла да звънна на Джордж, но нямам и неговия номер.
Покрай мен минават двама мъже, понесли огромен касетофон, от който гърми песента „Мачо мен“.
Вдигам куфара си. Потокът от хора ме пренася през Седмо авеню, където се озовавам пред редица от телефонни кабини.
— Извинете! — подвиквам на минувачите. — Имате ли десетаче? Монета за телефон? — В Касълбъри никога не бих го направила, никога не бих просила, но сега вече не съм в Касълбъри.
И съм отчаяна.
— Ще ти дам петдесет цента за шапката! — заявява някакъв мъж и ме оглежда развеселено.
— Шапката ми ли?
— Това перо — кимва той. — Направо е неустоимо!
— Била е на баба ми.
— Личи си. Петдесет цента. Е, вземаш ли ги или не?
— Вземам ги.
И той поставя пет десетачета в ръката ми.
Пускам първата монета в отвора.
— Оператор.
— Можете ли да ми дадете номера на Джордж Картър?
— Имам седемнайсет души с тези имена. Какъв е адресът?
— Пето авеню?
— Имам един Уилям Картър на Пето авеню и Седемдесет и втора улица. Искате ли неговия номер?
— Да!
Тя ми дава номера и аз започвам да си го повтарям непрекъснато, докато пускам втората си монета в отвора.
Вдига жена.
— Ало? — пита тя със силен немски акцент.
— Дали случайно при вас не живее един Джордж Картър?
— Господин Картър ли? Разбира се.
Какво облекчение!
— Може ли да говоря с него?
— Няма го.
— Какво?
— Излезе. Не знам кога ще се върне. Никога не ми казва.
— Но…
— Ще оставите ли съобщение?
— Да — изричам унило. — Можете ли да му кажете, че го е търсила Кари Брадшоу?
Затварям телефона и захлупвам лице в ръце. И сега какво? Адреналинът бие в слепоочията ми. Чувствам се изтощена и много изплашена. Вдигам куфара си и тръгвам напред.
Успявам да измина една пресечка. После спирам. Присядам върху куфара си да си почина. По дяволите! Разполагам само с трийсет цента, някоя и друга дреха и с дневника ми. Дневникът?
Изведнъж ми просветва нещо. Скачам, отварям куфара си и вадя оттам дневника си. Дали пък… Сигурна съм, че през онзи ден в къщата на Дона Ладона дневникът ми беше с мен!
Разлиствам страниците. Пред очите ми се нижат бележките ми по Царицата на пчелите, Принца на зубърите и историята за Лали и Себастиан. И накрая — ето го и него, съвсем сам, записан на средата на страницата със закръгления почерк на Дона Ладона и ограден три пъти.
Един телефонен номер. А под него — име.
Вдигам куфара си и се запътвам към ъгъла, към друга редица телефонни кабини. Докато пускам третата си монета в отвора, ръката ми трепери. Набирам номера. Телефонът звъни ли, звъни. Седем пъти. Девет. Десет. На дванайсетия вдига някой.
— Сигурно трябва да си много загорял да ме видиш, а? — Гласът е провлачен, сексапилен. Като че ли собственичката му току-що е станала от леглото.