Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Маги стисва зъби и изръмжава:
— Той ще бъде неин кавалер на бала!
Отпускам се на бара, неспособна да издържа тежестта на вината. Трябва да кажа на Маги истината. Сигурно никога повече няма да ми проговори, но…
Към нас се приближава мъж и се настанява на стола до Маги.
— Изглеждате ми разстроена — казва той, като леко докосва ръката й. — Може би ще мога да ви черпя едно питие?
Ха!
Двете с Мишката се споглеждаме, а после дружно се обръщаме към Маги.
— Защо не? — вдига тя празната си чаша. — Напълнете я.
— Маги! — обаждам се предупредително аз.
— Какво бе? Жадна съм!
Опитвам се да я погледна с широко отворени очи, което би трябвало да й подскаже, че ние не познаваме този тип и не би трябвало да му позволяваме да ни купува питиета, обаче тя изобщо не схваща посланието ми.
— Водка — заявява и се усмихва кокетно. — Аз пия водка!
— Извинете — обръща се Мишката към мъжа, — но познаваме ли ви отнякъде?
— Не мисля — отговаря той, самата любезност. Не е точно стар, на не повече от двайсет и пет, но за нас си е твърде старичък. И освен това е облечен в риза на сини и бели райета и тъмносин блейзер със златни копчета. — Аз съм Джаксън — представя се и подава ръка.
Маги се ръкува с него и казва:
— Аз пък съм Маги. Това е Кари. И Мишката. — Хълцане. — Извинявам се, Робърта.
— Наздраве! — вдига Джаксън чашата си. — От същото за новите ми приятели! — поръчва на бармана.
Двете с Мишката пак се споглеждаме.
— Маги — потупвам я по рамото. — Може би вече трябва да тръгваме.
— Не и докато не съм си довършила питието! — отсича тя и ме сритва в глезена. — Освен това искам да си поговоря с Джаксън. Е, Джаксън — привежда глава към него, — ти какво правиш тук?
— Току-що се настаних в Касълбъри. — Изглежда ми относително свестен човек, като в случая „свестен“ означава, че не е напълно пиян… засега. — Банкер съм — добавя.
— Ооооо, банкер значи! — заваля пиянски Маги. — Майка ми винаги ми е казвала, че трябва да се омъжа за банкер!
— Така ли? — Джаксън плъзва ръка около кръста на Маги, за да я задържи.
— Маги! — срязвам я аз.
— Шшшшт! — слага пръст на устата си тя. — Забавлявам се! Не може ли човек да се поотпусне мъничко?
Свлича се неуверено от стола, а после възкликва:
— Тоалетнатааа! — И се втурва напред. След около една минута Джаксън ни се извинява и също изчезва.
— И какво да правим сега? — обръщам се към Мишката.
— Предлагам да я хвърлим на задната седалка на колата й и ти да я откараш у дома.
— Става.
Обаче ето че минават десет минути, а Маги все още я няма. Започваме да се паникьосваме. Надникваме в тоалетната, обаче Маги я няма там. Точно до нея има малко коридорче, което отвежда на паркинга. Излизаме навън.
— Колата й все още е тук — въздъхвам с облекчение. — Не може да е отишла много далече.
— Може да е заспала на задната седалка.
Маги може и да е заспала, обаче колата й изглежда подложена на някаква странна и ожесточена активност. Тресе се напред-назад, а прозорците са замъглени.
— Маги? — изпищявам и започвам да чукам по задното стъкло. — Маги!
Пробваме вратите. Всички са заключени. С изключение на една.
Отварям я рязко. Маги лежи на задната седалка, а Джаксън е отгоре й.
— Мамка му! — възкликва, когато ни вижда.
Мишката надниква в колата и се провиква:
— Вие какво правите тук? Махайте се! Излизайте от колата!
Джаксън се опитва да напипа дръжката на вратата зад себе си.
Успява да отключи, но точно тогава вратата внезапно се отваря сама и той се претъркулва на тротоара.
Както забелязвам с облекчение, той е все още облечен. В общи линии. Както и Маги.
Мишката се втурва към него и навира нос в лицето му.
— Вие какъв сте? Някакъв перверзник ли или какво?
— Спокойно! — отстъпва той. — Идеята не беше моя! Тя беше тази, която искаше да…
— Не ми пука! — изревава Мишката. Грабва сакото му и му го хвърля в ръцете. — Вземайте си тъпия блейзер и се омитайте оттук, преди да съм извикала полицията! И само да сте посмели да се върнете тук! — добавя, докато Джаксън, вдигнал блейзера пред себе си като щит, се изнизва нещастно.