Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Сега вече наистина се държи възмутително. И тя познаваше мен от много години. Но може би е решила да пропусне тази част.
— Очевидно краставите магарета наистина се надушват. Ти открадна Себастиан, тя пък открадна Питър!
— О, Кари! — въздъхва бившата ми приятелка. — Винаги си била много тъпа по отношение на момчетата! Не можеш да откраднеш ничие гадже, освен ако то самото не иска да бъде откраднато!
— Виж ти!
— Толкова си подла! — провиква се тя и размахва ръкописа ми. — Как можа да постъпиш така?!
— Може би защото го заслужаваш?
— Коя си ти, че да казваш кой какво заслужава, а? За кого се мислиш? За бог ли? Винаги си се смятала за малко по-добра от другите. Винаги си вярвала, че ще ти се случи нещо по-добро. Като че ли това — посочва към задния ни двор, — като че ли това не е истинският ти живот! Сякаш всичко това е просто поредното стъпало към нещо друго!
— А може и да е точно така! — контрирам я аз.
— А може и да не е!
Вторачваме се една в друга, шокирани от огромната доза враждебност, насъбрала се между нас. А после аз кимвам към листите и питам:
— Е, Себастиан видя ли го?
Този въпрос очевидно я разчувства още повече. Тя отмества глава и натиска силно очите си. Поема си дълбоко дъх, като че ли взема важно решение, след това се привежда през масата е лице, разкривено от вътрешна болка.
— Не!
— И защо? Това би могло да бъде полезен елемент от кампанията ви срещу мен!
— Не го е виждал и никога няма да го види! — отсича тя и очите й се присвиват. — Скъсахме!
— Сериозно? — Гласът ми излиза като квичене. — Защо?
— Защото го хванах да се натиска с малката ми сестричка!
Събирам листите, които тя разпръсна по масата, и бавно ги подравнявам. А после се изкисквам. Опитвам се да се сдържа, обаче не мога. Прикривам уста, но от носа ми се чува грухтене. Свивам глава между коленете си — никаква полза. Устата ми се отваря и аз избухвам в смях.
— Не е смешно! — Тя прави опит да се изправи, но вместо това удря ядно с юмрук по масата. — Изобщо не е смешно!
— О, и още как! — кимвам и пак се заливам от смях.
35.
Свободен човек в Париж
Пиша следното:
20 юни.
Притискам кокалчетата на пръстите си към устните и се заглеждам през прозореца.
Във влака. Татко, Миси и Дорит ме изпращат на гарата, за да ми помахат за довиждане. Аз непрекъснато повтарях, че Миси и Дорит нямаше нужда да идват. Непрекъснато повтарях, че не е кой знае какво. Непрекъснато повтарях, че отивам там само за лятото. Обаче всички бяхме нервни и другите се сблъскаха, докато се опитваха да ме изведат от вратата на нашия дом. Е, не е като да сме през 1893 година и аз да отивам в Китай, нали така? Но май всички се държахме все едно е така.
А после застанахме на разнебитената платформа и се опитвахме да водим светски разговор.
— Пазиш ли адреса? — попита татко за хиляден път.
— Да, татко. Записах си го в адресника. — И просто за всеки случай изваждам адресника си от чантата с надпис „Кари“ и го изчитам на глас: — Източна Четирийсет и седма улица, номер 245.
— А пари? Имаш ли пари?
— Двеста долара.
— Те са само за спешни случаи! Няма да ги харчиш на едно място!
— Добре.
— И ще се обадиш, когато стигнеш там, нали?
— Ще се опитам. — Обаче думата „опитам“ беше удавена в грохота на приближаващия се влак, а от високоговорителя обявиха: — Влак 1103 до „Пен Стейшън“, Ню Йорк, и до Вашингтон, пристига след приблизително една минута…
— Довиждане, довиждане… — Прегръдки на всеки подред, докато гигантският локомотив влиза в гарата и бавно забавя скорост, а колелата му пищят като ято гарги. — Довиждане, довиждане… — Баща ми вдига куфара ми на стълбите и аз притискам шапката към главата си. — Довиждане, довиждане… — Влакът тръгва с леко разтрисане, вратите се затварят, а сърцето ми слиза в стомаха. — Довиждане, довиждане… — Облекчение.
Тръгвам напред по пътеката и се клатя като пиян моряк. „Ню Йорк!“ — казвам си. Тръшвам се на първата свободна седалка, покрита с напукана червена кожа, и веднага изваждам дневника си.
Вчера си взех довиждане с всичките си приятели. Маги, Уолт, Мишката и аз се срещнахме в „Хамбургер Шак“ за един последен хамбургер с лук и чушки. Уолт вече не работи там. Намери си работа в адвокатска фирма — вдига телефоните. Баща му казал, че макар да не може да прости на Уолт, че е гей, можел да си затвори очите за този факт, ако синът му преуспее в живота. Мишката заминава на своя редовен правителствен лагер във Вашингтон, а Маги ще прекара лятото в Хилтън Хед, където сестра й и зет й са наели вила. Маги ще им помага в грижите за децата, но няма никакво съмнение, че междувременно ще забие и някой и друг спасител на плажа.