Дневниците на Кари Брадшоу

Сякаш беше преди милиони години, когато влязох в оня курс по фотография в библиотеката и ме прикрепиха към нея. После продължих да ходя на курса, тя също, а след като излезе онази статия за царицата на пчелите, тя започна видимо да омеква към мен.

— Все още не мога да разбера какви са тези F-спирки — заяви ми тя един следобед. — Всеки път, когато видя буквата „f“, си мисля за думата „fuck“18. Просто не мога да не си мисля за нея!

— Виж какво — отговорих, — това са като спирките за камиони, само че на тези спираш, за да правиш секс.

И от този момент нататък Дона престана да ме мрази и реши, че аз съм просто едно забавно, смешно, лудо момиче. А когато после пак трябваше да се разпределим по двойки, Дона нарочно ме избра за неин партньор.

Тази седмица трябваше да си измислим тема и да направим снимки по нея. Ние с Дона избрахме темата „Трансформация“. Всъщност темата я измислих аз, а Дона с радост се съгласи. Прецених, че с нейния външен вид можем да я облечем в различни тоалети и да я превърнем в три различни жени, а снимките да правя аз.

— Дона? — провиквам се пак.

Вратата й е отворена, но аз за всеки случай пак чукам — от учтивост. Заварвам я приведена напред да се бори с ципа на старата рокля, която открих сред дрехите на майка ми. Тя вдига глава, слага ръце на кръста и отсича:

— Кари, колко пъти ти казах, че не е необходимо да чукаш? Хайде, ще дойдеш ли да ми помогнеш?

Тя се обръща и за момент гледката на роклята на майка ми събира миналото и бъдещето в две реки, изтичащи се в огромно море. Чувствам се като единствената оцеляла на сал насред вълните, без никакви надежди да стигна скоро сушата.

— Кари? — обажда се Дона. — Нещо не е наред ли?

Поемам си дълбоко дъх и тръсвам глава. Вече е крайно време да започна да греба. Крайно време е да се насоча към бъдещето си.

Пристъпвам към нея и вдигам ципа на роклята.

— Благодаря — казва тя.

На долния етаж тя се изтяга съблазнително на дивана, а през това време аз приготвям триножника.

— Смешна си, знаеш ли? — казва тя.

— Аха — усмихвам се аз.

— Но не просто така, повърхностно смешна — продължава тя, подпряна на лакти. — Различен вид смешна. Ти не си онова, което изглеждаш!

— В какъв смисъл?

— Ами, преди те мислех за лигла. И за нещо като зубър. Така де, ти си безсъмнено хубава, но като че ли никога не изпитваше желание да използваш красотата си.

— Може би защото съм искала да използвам мозъка си.

— Не, не е това — размишлява тя. — Мисля, че по едно време смятах, че мога да те смачкам. Обаче после прочетох онази статия в „Нътмег“. Би трябвало да се вбеся, но странното бе, че тя ме накара да те погледна с други очи. Да ти се възхитя! Казах си: „Това е момиче, което може да отстоява себе си! И което е в състояние да се изправи срещу мен!“ А имай предвид, че не са много момичетата, които могат да го направят!