Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Така! — заявява Маги. — Тя го хвана!
— Коя е „тя“ и кого е хванала? — пита Мишката. Знам, че не иска да прозвучи саркастично, но точно така звучи — мъничко.
— Робърта! — сдъвква я Маги. — Сега не е моментът за подобни подмятания!
— Само питам! — вдига ръце Мишката и свива рамене.
— Но все пак смятам, че отчасти и ти имаш вина! — продължава Маги, като поглъща нова голяма глътка водка. — Ти си тази, която ни запозна!
— С кого, с Питър ли? Стига, Маги, познаваш го от години! Просто никога преди не го беше забелязвала. Пък и не си спомням някога да съм ти казвала да хукваш след него!
— Именно — вметвам аз. — Не е като някой да те е принуждавал да правиш секс с него!
— Само защото ти не…
— Да, знам. Девствена съм и толкова. Обаче не е по моя вина. Вероятно щях да спя със Себастиан, ако Лали не ми го беше откраднала.
— Сериозно? — поглежда ме изненадано Мишката.
— Ами да! Така де, защо не? Че с кого другиго да правя секс? — Оглеждам бара. — Е, може би бих могла да си набележа някой случаен и да го направим на паркинга…
— Извинявайте, ама сега сме се събрали да говорим за мен! — прекъсва ме Маги, като трясва чашата си на бара. — В случая аз съм онази, която си има неприятности. Аз съм онази, която се побърква. И аз съм онази, която е готова да се самоубие…
— Недей — отбелязва Мишката. — Голяма цапаница…
— Престани! — изкрещява Маги.
Двете с Мишката се споглеждаме и автоматично си подвиваме опашките.
— Така. — Маги си поема дълбоко дъх. — Случи се! Най-големият ми страх. Сбъдна се!
Мишката вдига очи към тавана и с върховно търпение изрича:
— Маги, не можем да ти помогнем, докато не ни кажеш какво е това, което се е случило!
— Не се ли сещате? — Гласът й се превръща във вой. — Питър скъса с мен! Скъса и сега ходи с Джен П.!
Едва не падам от столчето на бара.
— Точно така — изръмжава тя. — След като се скарахме яко в сряда следобед, когато… нали се сещаш? — Поглежда ме. — В деня, в който флиртуваше с Джен П. в салона. Първо се накрещяхме както трябва, а после правихме секс и аз реших, че всичко е наред. А после, този следобед, той ми се обажда и казва, че трябвало да поговорим.
— Олеле!
— Та идва той у нас и… — Тук Маги оборва глава. — Той… каза, че вече не можел да излиза с мен. Каза, че всичко свършило.
— Но защо?
— Защото си падал по Джен П. и искал да ходи с нея.
Мамка му! Това е моя грешка! Как можах да бъда толкова глупава?! Но пък изобщо не съм очаквала, че хората ще започнат да вземат толкова на сериозно историите в „Нътмег“!
— Няма начин! — казва най-сетне нещо и Мишката.
— О, има — прошепва Маги. Поръчва си още една водка, отпива и я оставя на бара. Вече започва да заваля думите си. — Каза, че бил питал майка си — представяте ли си, да пита майка си?! — какво мисли по въпроса, а тя казала, че все още бил прекалено млад, за да се обвързва сериозно само с едно момиче, затова трябвало да „пробва и други възможности“. Чували ли сте някога някой друг да говори така? Сигурна съм, че идеята изобщо не е била на майка му! Била си е изцяло негова! И използва майка си само като извинение!
— Отвратително! — промърморвам и засмуквам силно от сламката си. — Какво леке!
— Питър не е точно леке — казва Мишката. — Може и да е идиот, но…
— Той е леке с хубава прическа.
— Прическа, която аз го накарах да си направи! — възкликва Маги. — Аз бях тази, която му каза да се подстриже така! Аз… аз го превърнах в страхотен пич и сега всички момичета искат да бъдат с него! Аз го създадох! А как ми се отплаща той?
— Направо нечувано!
— Стига, Маги, грешката не е твоя. Просто Питър е като всеки друг мъж. Единственият начин, по който можем да гледаме на мъжете, е като на електрони. Всичките си имат разни стърчащи заряди и непрекъснато си търсят дупка, където да сложат зарядите си…
— Имаш предвид пенисите си ли? — стрелка ме ядосано Маги.
— „Пенис“ би било твърде преувеличено — намесва се Мишката, доразработвайки теорията ми. — Тук не става въпрос за същинска материя. Това е нещо като груба форма на електричество…