Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Очевидният проблем, който продавачът не споменаваше в описанието, беше, че тези пароли са непотребни, ако няма достъп отвътре до интранета. Интранетът на ИОИ беше отделна мрежа с висока сигурност и без пряка връзка с ОАЗИС. Единственият начин да получиш достъп до интранета на ИОИ бе да постъпиш официално на работа в компанията (което бе много трудно и отнемаше време). Или да станеш един от все по-големия брой робуващи длъжници.
Бях решил, така или иначе, да участвам в търга с паролите на ИОИ заради малката вероятност някой ден да ми потрябват. Тъй като нямаше как да се провери дали данните са истински, цената им не се покачваше много и аз спечелих търга с няколко хиляди златни монети. Паролите пристигнаха по електронната поща няколко минути след края на наддаването. Щом разкодирах данните, ги прегледах внимателно. Всичко изглеждаше наред, затова прибрах информацията за черни дни и забравих за нея — за около шест месеца, когато видях как Шестиците бяха барикадирали замъка на Анорак. Първото, за което се сетих тогава, бяха кодовете за достъп. Зъбчатите колелца в главата ми се завъртяха и абсурдният ми план започна да се оформя.
Щях да променя финансовите отчети за фалшивата си самоличност Брайс Линч, за да стана длъжник на ИОИ. След като ме домъкнеха в сградата на компанията и пробиех защитата на мрежата им, щях да използвам интранет паролите, за да проникна в отделната база данни на Шестиците, а после да измисля как да сваля щита, който бяха издигнати над замъка.
Реших, че никой нямаше да предугади плана ми, просто защото бе напълно налудничав.
Проверих дали паролите работят чак на втората вечер от принудителната си служба. Естествено, се притеснявах, защото ако се окажеше, че съм купил фалшиви данни и нито една от паролите не работеше, щеше да излезе, че доброволно съм се продал в доживотно робство.
Държах камерата на наушника си насочена право напред встрани от екрана, и отворих менюто с настройките на развлекателната конзола, откъдето можех да променя звука и картината на дисплея —сила на звука, яркост, балансинюанс.Нагласих всички плъзгачи на най-висока степен и натиснах бутона ЗАПОМНИ в долната част на екрана три пъти. После нагласих плъзгачите за звука и яркостта на най-ниската степен — и натиснах бутона ЗАПОМНИ два пъти. Изведнъж в центъра на екрана се появи малък прозорец, в който трябваше да въведа служебен номер на техническата поддръжка и парола. Въведох бързо цифрите на служебния номер и дългата парола, съставена от букви и цифри, които бях запомнил наизуст. Проверих за грешки и натиснах бутона ОК. Системата замря, както ми се стори, за много дълго време. И тогава, за мое огромно облекчение, се изписа следното съобщение:
Вече имах достъп до акаунта на поддръжката, използван от техниците за тестване и поправка на различните компоненти на развлекателния център. Макар да бях влязъл в системата като техник, достъпът ми до интранета си оставаше доста ограничен, но ми осигуряваше достатъчно възможности за действие. Чрез една оставена от програмистите дупка в системата успях да си направя фалшив администраторски акаунт. А с него щях да имам достъп до почти всичко.
Първата ми работа беше да си осигуря уединение.
Бързо преминах през няколко десетки подменюта, докато не стигнах до контролния панел на системата за наблюдаване на длъжници. Въведох служебния си номер и профилът ми се появи на дисплея заедно със снимката, която ми бяха направили при началната ориентация. В профила ми бяха посочени размерът на дълга, заплатата, кръвната група, оценката за работата ми — всички данни, които компанията имаше за мен. В горния десен ъгъл имаше два прозореца, единият от които показваше видеосигнала от камерата на наушника, а другият — от камерата в капсулата ми. В момента камерата на наушника ми гледаше към стената. Камерата над вратата показваше тила ми, а главата си бях завъртял така, че да не се виждаше какво гледах на екрана на развлекателната конзола.
Маркирах и двете камери и отворих настройките им. С помощта на една от дупките в системата, оставени от фурнаджийската лопата, направих така, че двете камери да показват запис от първата ми нощ в капсулата, вместо да предават какво се случваше там на живо. Сега, ако някой провереше на монитора какво правех, щеше да види, че спях в капсулата си. А не че стоях буден цяла нощ и ровех в интранета на компанията. После програмирах камерите да превключват на записа, когато изгасвах лампите. Моментното примигване на картината при превключването щеше да бъде прикрито от краткото смущение в сигнала, когато камерите се включваха на нощно виждане.