Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— А между богослуженията учите за експлозиви, ръкопашен бой и точна стрелба? Нещо не се връзват нещата, не мислиш ли?
— Ни най-малко — намеси се Торвалдсен. — Първите тамплиери били отдадени на Господ и същевременно представлявали страховита бойна сила.
— Вече не е тринайсети век. — Стефани очевидно не се впечатли. — Дьо Рокфор има свои цели и властта да ги наложи на другите. В наши дни наричаме хора като него терористи.
— Изобщо не си се променила — не издържа Марк.
— Не, не съм. Все още смятам, че тайните организации с пари, оръжия и озлобление представляват проблем. И моята работа е да се разправя с тях.
— Това не те засяга.
— Тогава защо магистърът ви ме въвлече във всичко това?
Добър въпрос, помисли си Малоун.
— Не разбираше нищо още когато татко беше жив.
— Тогава защо не ми обясниш?
— Мистър Малоун — намеси се Касиопея, — искате ли да разгледате проекта по реставрацията на замъка?
Домакинята им явно искаше да остане насаме с него. Той също искаше да й зададе няколко въпроса.
— С удоволствие.
Касиопея отмести стола си и се изправи.
— Тогава нека ви ги покажа. Така ще предоставим на останалите време да поговорят, тъй като очевидно имат нужда. Моля, чувствайте се като у дома си. Двамата с мистър Малоун ще се върнем след малко.
Той последва Касиопея навън в ярката следобедна светлина. Тръгнаха по сенчестата алея през паркинга към строителната площадка.
— Когато работата приключи — каза Касиопея, — тук ще стои замък от тринайсети век, точно както преди седемстотин години.
— Сериозно начинание.
— Най-добре се чувствам с големите начинания.
Влязоха в обекта през широка дървена порта и тръгнаха към подобна на плевня постройка от пясъчник, която приютяваше съвсем съвременна рецепция. Извън нея се надигаше миризмата на прах, коне и строителни отломки. Виждаха се около стотина души.
— Основите на цялата сграда са положени и стената от западната страна вече е почти готова — каза Касиопея. — Имаме готовност да започнем ъгловите кули и основните сгради. Но се изисква време. Трябва да приготвим тухлите, камъка, дървото и хоросана точно както се е правело преди седемстотин години, използвайки същите технологии и сечива. Дори хората ще са облечени както по онова време.
— А същата храна ли ще ядат?
Тя се усмихна.
— Въвели сме известни модерни удобства.
Поведе го през строителната площадка нагоре по стръмния хълм към една малка издатина в скалата, откъдето добре се виждаше всичко.
— Често идвам тук. Сто и двайсет мъже и жени работят на пълен работен ден.
— И сумата за заплатите им сигурно е доста голяма.
— Това е нищожна цена, за да гледаш как историята се разгръща пред очите ти.
— Имаш прякор — Инженера. Така ли ти викат наистина?
— Служителите ми измислиха прякора. Учила съм средновековни строителни технологии. Сама проектирах всичко.
— Знаеш ли, от една страна, си твърде арогантна кучка, но от друга — доста интересна личност.
— Съзнавам, че репликата ми за сина на Хенрик по време на обяда не беше особено уместна. Защо не отвърна на удара?
— Защо? Ти изобщо не знаеше какво говориш.
— Ще се опитам да не прибързвам повече с преценката си.
Той се подсмихна.
— Съмнявам се, но и аз не съм толкова чувствителен. Отдавна съм се сдобил с кожа на гущер. Трябва да си дебелокож, за да оцелееш в този бизнес.
— Но нали си се пенсионирал?
— Това никога не се получава окончателно. Просто малко по-често се оказваш извън пътя на куршумите.
— Значи помагаш на Стефани Нел от приятелски чувства?
— Странно, нали?
— Ни най-малко. Всъщност напълно съответства на характера ти.
Сега вече му стана любопитно.
— Откъде знаеш какъв ми е характерът?
— Когато Хенрик ме помоли да се заема със случая, те проучих доста подробно. Имам приятели от бившите ти среди. Всички имат много високо мнение за теб.
— Радвам се, че ме помнят.
— А ти знаеш ли нещо за мен? — попита тя.
— Само общи работи.
— Имам доста странности.
— Значи двамата с Хенрик би трябвало добре да се разбирате.
Тя се усмихна.
— Явно го познаваш.
— А ти откога го познаваш?