![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— И няма да има никакво значение дали това ще бъде вярно, или не…
— На това ще повярват хората и то е единственото, което има значение.
Ирдел стана, за да си напълни чашата от бутилката, която Лорн беше оставил на масата.
— Знаете ли, най-горделивата част от мен трудно ще понесе кралицата да ми отнеме командването на тази обсада. Впрочем струва ми се, че не съм го заслужил… Но въпреки това ви моля да повярвате, че не поради тази причина утре ще дам заповед за нападение срещу Змиите. Не става дума за мен, рицарю.
Лорн го погледна въпросително.
— Става дума — продължи Ирдел — за хилядите животи, които ще бъдат пощадени или пожертвани в зависимост от обрата, който тази война приеме. Животи на войници на Върховното кралство или на аркантци. Ако утре превземем Змиите, ударът ще е тежък за самочувствието на аркантците. Най-накрая ще се почувстват уязвими. Най-накрая ще се почувстват застрашени зад укрепленията си. Да превземем Змиите не означава, че ще превземем Арканте, далеч не. Но това ще означава да докажем на аркантците, че поражението им е възможно, дори неизбежно.
— Те обаче няма да се предадат.
— Не, разбира се. Но може би ще приемат да подновят преговорите. Войната, която водим срещу Арканте, е несправедлива, рицарю. Убеден съм в това.
— Аз също.
— Бъдещите Хроники несъмнено ще кажат, че аркантците са били прави да се съпротивляват. Но това дали са прави, за тях нищо не променя. Те се заблуждават, като се надяват да победят. Във войната няма място за наставления. Ние сме по-многочислени, по-добре въоръжение и по-богати от тях. И никой няма да посмее да тръгне против нас, като им се притече на помощ. Арканте може само да изгуби тази война. Единственият въпрос е кога и с цената на колко мъртви… — Ирдел отпи глътка вино, което му се стори горчиво. — Ненавиждам войната — каза той с отвращение. — Ако приех командването на тази обсада, то е защото това беше мой дълг. Но и защото имах надеждата не да победим, а да вразумим Арканте.
Ирдел замълча и погледна Лорн, внезапно притеснен, че се е доверил повече, отколкото трябва.
— Не… не се заблуждавайте обаче. Ще стигна до края на тази война, ако това се окаже наложително. Въпреки всичко утре ще ни се удаде случай да подхраним духовете с победа, която може би ще пощади много животи.
Лорн се изправи.
— Ето за това бих искал да пия — каза той и вдигна чашата си.
Ирдел признателно се присъедини към жеста му.
— Благодаря, рицарю.
Тази сутрин мъглата беше много гъста.
Спускаше се откъм реката и обгръщаше Змиите, като потапяше изкопите им, протягаше ръце към голия, равен терен, стигащ до първите траншеи, в които се спускаше и изтъняваше.
На принц Ирдел му се искаше да види в това добро предзнаменование.
От високата дървена кула, откъдето той и генералният му щаб щяха да ръководят операциите, той наблюдаваше Змиите с далекоглед. Трите редута му приличаха на краищата на широко разтворен тризъбец, като Малките змии сякаш се отдалечаваха от Голямата, с която бяха свързани чрез дебели сводове, поддържащи назъбени от бойници мостчета. Два обходни пътя очертаваха дръжката на тризъбеца. Отбранявани с укрепени врати, те стигаха право от Голямата змия до Арканте и пресичаха по широк мост рова, който — наводнен от водите на Андор — обикаляше града. Навсякъде беше спокойно. По укрепленията патрулираха часови, нищо не подозиращи за това, което се подготвяше.
Ирдел насочи далекогледа към траншеите, в които бяха скрити войските. Те щяха да нападнат първи. Отначало откъм фланговете, атакувайки Малките змии. После в центъра, едновременно с мините, които щяха да отворят пробиви в главния редут. Генералите на Върховното кралство предвиждаха, че аркантците ще се впуснат да защитават Малките змии, преди да бъдат притиснати, когато избухнат мините и основната част от войската нападне Голямата змия. Тогава аркантците трябваше да се окажат принудени да се съсредоточат в Голямата змия, за да я защитават и щяха да се окажат нападнати на три фронта: откъм пробива и откъм вторичните редути, изоставени на нападателите.
А после?
После Ирдел смяташе да превземе Голямата змия, но не се надяваше на повече: в неговите очи тази победа щеше да е напълно достатъчна. От своя страна, Алан искаше да се продължи нападението чак до укрепленията на Арканте, да стъпят на тях и после да се изтеглят в добър ред. Най-вече заради славата. За да не настрои брат си срещу себе си, Ирдел не беше пренебрегнал тази възможност. Но се съмняваше, че ще разполага с необходимите налични сили в края на главната атака. Според него, ако кралските войски заемеха Голямата змия на обяд, трябваше да благодарят на Божествените. И ако аркантците не си я бяха върнали до вечерта, да се иска повече, значеше да се иска прекалено много.