![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Трябва да изпратим подкрепления — извика Исандра.
— Имаме велики генерали и отлични капитани, госпожо. Оставете на тях да решават военните въпроси. Освен това дори Малките змии да паднат, знаете, че Голямата е непревземаема. А и вижте, войниците на Върховното кралство не смеят да я нападнат.
— Ако Лукас беше тук…
— Щеше да ви каже, че тук сте в опасност — прекъсна я Вол. — Сега ме последвайте, моля ви!
— Няма да си тръгна оттук.
— Господарке, животът ви е твърде ценен, за да ви позволя да го рискувате по този начин!
Оръдейни изстрели подчертаха думите му и първата вълна от снаряди се разби в укрепленията.
Лорн чу оръдието, отряза една глава и като се възползва от кратко затишие насред мелето, се обърна към обсадния лагер. Една по една всички оръдейни батареи стреляха и подлагаха Арканте на непрекъснат огън. Това означаваше, че атаката скоро щеше да започне. Ониксовата гвардия трябваше да удържи и да понесе възможно най-страшните удари, за да принуди аркантците да оголят защитата на Голямата змия.
— За Върховното кралство! — изрева Лорн и продължи да се бие. — За Върховното кралство!
Съгласно заповедите му, артилеристите стреляха по кулите и стените на Арканте. С далекогледа си Ирдел виждаше как снарядите прелитат високо и рушат покриви и стени, но стрелбата достигаше основно до парапетите.
Паника започваше да обзема аркантците.
Те не познаваха мощта на артилерията на Върховното кралство. Откриваха я твърде късно и след дълги седмици на неподвижност и тишина внезапната мощ на бомбардировката, която понасяха, им се струваше още по-голяма. От всички страни върху Арканте се сипеха снаряди. Дори корабите, които препречваха реката в горната и в долната част, стреляха страховито. Подпалиха се пожари. Части от укрепленията бяха изоставени от войниците, натоварени да ги пазят. Но най-вече непрестанната канонада не позволяваше на града да изпрати подкрепления към Змиите.
Целта на тази канонада беше двойна.
От една страна, да подлуди противника. Да го уплаши. Да го доведе до пълно объркване под този разрушителен, оглушителен потоп, с риск да изчерпа запасите от снаряди и барут. А от друга, да изолира Змиите. Да ги принуди да разчитат единствено на собствените си ресурси. Да направи така, че в един момент Арканте да се откаже от тях.
Аркантските оръдия започнаха да гърмят откъм укрепленията и да обстрелват позициите на Върховното кралство. Напрегнат, но търпелив, съсредоточен, Ирдел изчака да се увери, че е постигнал всяка една от поставените цели, преди — с една дума — да заповяда да запалят фитилите на мините и да атакуват Голямата змия.
— Сега.
Когато отекнаха трите сигнала с тръба, Алан изскочи от окопа начело на първата вълна на атаката. Увлечени от неговото присъствие, стотината войници, които предвождаше, изреваха и се втурнаха напред под огъня на аркантците, които продължаваха да отбраняват редута — защото не всички се бяха притекли на помощ на Малките змии. Картечниците зачаткаха и покосиха мнозина войници около Алан, но не спряха щурма на неговите хора. Зад тях други сто войници вече се приготвяха да излязат от окопите. И още двеста чакаха да ги последват.
Екзалтиран от ракията с кеш, която беше пил, за да не го боли толкова рамото, Алан не изпитваше страх. Не се боеше нито от куршумите и стрелите, които свистяха около него, нито от внушителния редут и стените му — твърде високи, за да бъдат превзети с щурм. Знаеше, че под него, докато тича, в тъмнината горят фитили, насочени към трите огромни заряда барут. И това не го плашеше. Не се съмняваше в победата си. Мините щяха да избухнат точно навреме и щяха да направят димящ пробив, в който той пръв щеше да се втурне. На негова страна беше силата на кръвта му, силата на съдбата му.
Този ден беше денят на неговия триумф.
Алан беше на десетина метра от редута, когато земята зад него изчезна, вдигната във въздуха от огромна експлозия.
— За Дракона-крал! — извика Ирдел.
Пред Голямата змия една мина току-що беше избухнала под първата вълна атакуващи и във въздуха се мятаха десетина тела, разкъсани на парчета.
— Но какво е т…?
Другите две мини избухнаха след това, разтърсвайки целия редут сред облак от прах, пръст и камъни, който скри всичко.
В разгара на боя Лорн помагаше на хората си да подготвят един таран, когато чу, че мините избухват и разбра, че нещо не беше наред. Първо едната. После другите две, при положение че трябваше да се взривят едновременно. А първата детонация беше прозвучала различно — по-слаба, по-приглушена от следващите. От нея земята се беше разтресла, сякаш идваше от много дълбоко.