Върховното кралство [Наследникът]

— Никога не сме предвиждали масирано нападение — каза младият виконт Д’Ералс със снизходителност, която никак не се хареса на Лорн. — Не сме толкова глупави.

— За сметка на това обаче ще нападнем Змиите — оповести Алан ентусиазирано.

— Кога?

— Утре.

Още от началото на обсадата Алан предвиждаше офанзива срещу Голямата и двете Малки змии. Беше убеден, че е възможно да бъдат превзети и по този начин да се спечели победа, която да е не само военна, но и символна. Колко пъти беше обяснявал плана си на Лорн, като се оплакваше, че брат му не иска да го чуе? Вероятно в крайна сметка Ирдел е позволил да бъде убеден.

Лорн погледна макета.

— По това време сутрешните мъгли са много гъсти — каза Ирдел. — Ще се възползваме от това, за да разгърнем силите си и ще нападнем изненадващо на зазоряване. Малките змии откъм фланга. А Голямата змия челно. Тук, тук и тук.

— Челно?

— Ударът може да успее, ако е внезапен и изненадващ — намеси се Алан убедено.

Лорн беше скептичен и не каза нищо.

Продължи да изучава макета и забеляза с каква грижа към детайла беше направен. Всеки храст, всяка пътека, всеки насип бяха възпроизведени съвършено точно. Липсваха само димът и кръвта, ранените и убитите.

— Ще взривим мините в момента на нападението — каза Алан. — Те ще отворят пробив в Голямата змия и димът още няма да е слегнал, когато стъпим на укрепленията.

Лорн кимна неубедено.

— Миньорите прокопаха ли до Голямата змия? — попита той.

— Да. Дори разделиха тунела на три галерии. Така че три мини ще избухнат под укреплението на Голямата змия.

„Ако всичко върви добре“ — помисли си Лорн.

Откакто барутът се беше появил в Имелор, укрепленията се бяха променили едновременно с техниките за обсада. Да се прокопават галерии, за да се взривяват мини и така да се отварят пробиви, не позволяваше и най-малката грешка. Необходимо беше мините да избухнат достатъчно силно, в точния момент и — най-вече — на точното място. Защото ако една галерия бъдеше лошо насочена или по-къса с няколко метра и експлозията взривеше земята пред укрепленията, без те дори да се разтърсят…

— За да се възползваме наистина от ефекта на изненадата — отбеляза Лорн, — би трябвало нападащите Голямата змия да започнат атаката преди избухването на мините.

— Действително — каза Ирдел. — Впрочем точно това сме предвидили.

— Но ако мините не избухнат, атакуващите ще се окажат хванати в капан точно пред укрепленията. Няма да имат друг избор, освен да се изтеглят под вражеския огън.

— Това е риск, който трябва да поемем — раздразнено рече Ералс. — Не се печели война, без да се поемат известни рискове!

Лорн не му обърна внимание.

— А ако избухнат прекалено късно? А ако избухнат, когато войските ни са вече в окопите?

Никой не знаеше какво да му отговори. Ирдел и генералите му бяха мислили за тази възможност, но така и не намериха начин да я премахнат.

— Слушай — каза Алан след малко, — съгласен съм с теб, че този план е рискован. Но може да успее. Не ни липсва нито дързост, нито смелост.