Дяволският квадрат

— Не мислите ли, че отговорът е очевиден, господин директор? — тихо попита той.

Лицето на Уийвър започна да се налива с кръв под настойчивия му поглед.

— По-добре не се опитвай да ме обвиняваш в…

— Когато отговорът е очевиден, аз просто го приемам — прекъсна го Стоун.

— Какво искате да кажете? — внимателно го погледна директорът на ФБР.

— Искам да кажа, че насочвам вниманието си към единствения оцелял.

Всички присъстващи го гледаха с любопитство, но мълчаха.

— Човекът има предвид Мариса Фрийдман, хора — не издържа Чапман.

В залата настъпи гробна тишина. Най-шокирани бяха директорът на ФБР и Ашбърн.

Райли Уийвър пребледня и викна:

— Това вече е прекалено!

— Забравихте ли административната сграда, откъдето стреляха снайперистите? — продължи Чапман. — Веднага след като ние със Стоун установихме това, те направиха опит да ни ликвидират. Бяха пуснали достатъчно уловки, за да ни насочат по руската следа, но тази сграда не беше сред тях. На практика тя беше единственото нещо, което те не искаха да разберем. Защо? Защото един човек е знаел за нея. И е имал достъп там. Тоест вътрешен човек.

— Твой човек, директоре — изръмжа Стоун и насочи пръст в лицето на Уийвър. — Някой като Фрийдман.

Уийвър понечи да каже нещо, но после замълча и хвърли заплашителен поглед към Стоун, който продължи:

— Именно Фрийдман беше в парка въпросната вечер. И вероятно е детонирала бомбата с помощта на мобилния си телефон. От източния край, на безопасно разстояние от стрелците. Вероятно пак тя е подмамила Тюркекул, изпращайки го на магистралата, за да бъде застрелян. Прави го в момент, в който се преструва, че работи с нас за неговото изобличаване. Ако си спомняте, именно Фрийдман направи първите разкрития за Тюркекул, които насочиха подозренията към него. А веднага след смъртта му беше изхвърлена от разузнаването. Което й дава отлична възможност да не отговаря на повече въпроси. Мисля, че Мариса Фрийдман изигра всички ни, и то безупречно.