Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Маями е логична дестинация — добави агентката. — Тя най-вероятно работи за някой мексикански картел. Отива в Маями, скача в някой частен самолет и отлита за Мексико. Влакът също е добро хрумване: едва ли някой ще очаква от нея да бяга по подобен начин, след като има самолети.
— Визуално идентифициране? — изгледа я Стоун. — Значи някой на практика я е видял, така ли?
— Разполагаме с камери на всички летища и железопътни гари. Вкарахме изображението й в системата и съвпадението изскочи на Юниън Стейшън.
— Изгледа ли видеото? Сигурна ли си, че е тя?
— Изгледах го — кимна Ашбърн. — Кадрите не са особено добри, а тя очевидно беше дегизирана. Но компютрите могат да уловят детайли, които човешкото око пропуска. Чрез софтуер за лицево разпознаване. Така се получи и съвпадението. Ще спрем влака още на следващата гара и ще я арестуваме.
С това заседанието приключи. Уийвър излезе последен от залата и се приближи до Стоун.
— Предполагам, че ти дължа извинение — промълви той.
— Нищо не ми дължиш. Нещата са прекалено сложни. Почти през цялото време действах на тъмно.
— Ти спаси живота на президента — добави Уийвър, помълча малко и продължи: — Предполагам, че ще имаш попътен вятър и спокойно море до края на живота си.
Стоун не отговори. Очите му останаха заковани в гърба на отдалечаващия се Уийвър.
— Какво беше това? — полюбопитства Чапман, която долови репликите.
— Стара история.
— Все това повтаряш.
— Защото е истина.
— Но не приемаш версията за влака, нали?
В съзнанието му изплуваха последните думи на Мариса. До болка логични. Така оцеляват шпионите.
— Тя каза, че иска да замине за някой необитаем остров — тихо промълви той.
— Наистина ли? — трепна Чапман. — Кога го каза?
— Когато отидох да се извиня за съсипаната й кариера. — Замълча за миг, после добави: — Пожела да отида с нея. Каза, че адски много си приличаме.
— Според мен е точно обратното. — Чапман сложи ръка на рамото му. — Тя е хладнокръвна и безскрупулна кучка, която се интересува само от парите. А ти… Е, ти очевидно не си такъв… — Почувства се неудобно и отмести очи.
— На необитаем остров — тихо повтори той. — Там искала да отиде. Но тя е шпионка. Такива като нея си изкарват прехраната с лъжи.
В очите на Чапман се появи неподправен интерес.
— Значи няма да отиде на необитаем остров?
— Софтуер за лицево разпознаване — внезапно каза Стоун.
— Чувала съм, че това нещо е изключително прецизно — кимна тя.
— То е само машина и зависи от онова, което се вкара в нея, което повдига един друг въпрос.
— Какъв?
— Питам се каква база данни са използвали за сравнение на снимката й.
— Искаш да кажеш, че опитен агент като нея няма как да не е помислил за това? Но как би могла да реагира?
— Ами например като включи в базата данни леко променени параметри, а после се погрижи жена със същите параметри действително да пътува с влака за Маями.
— Полицията спира влака, проверява пътниците, но не открива Фрийдман, така ли? — попита Чапман. — И въпросната дама остава дори неразпитана, волна като птица.
— Волна като птица — повтори Стоун.
— Къде тогава е Фрийдман?
— На място, което е коренно противоположно на необитаем остров.
— Противоположно на необитаем остров? — замисли се за момент Чапман, после добави: — Значи някъде, където има много хора. Голям град?
— Да. Но тя не е заминала на юг. Не е отишла в Мексико.
— Защо мислиш така?
— Защото се провали. Защо да бяга при типове като Карлос Монтоя, след като не си е свършила работата? Той веднага ще й вкара куршум в главата.
— Прав си — съгласи се Чапман. — Точно това ще направи.
— Следователно „пътуването“ й на юг има за цел да ни заблуди.
— Противоположното на юг е север. Но защо й трябва да се установи в някой голям град?
— Там най-лесно може да се скрие. Да, по такива места е пълно с ченгета и охранителни камери, но тя е твърде умна, за да попадне в капана им. Просто ще потъне сред милиони хора и ще изчезне. Преди това ще изчака известно време. Така ще има по-голям избор.
— Тогава как ще я заловим? Не можем да тичаме от град на град в северна посока от тук с надеждата да я срещнем. А може би вече е напуснала страната. Канада?
— Не мисля — поклати глава Стоун. — Ако бяга прекалено бързо, със сигурност ще допусне грешка. Въпреки предварително обмислената стратегия. Не забравяй, че планът й за бягство се базира на успешния край на мисията. Не, със сигурност ще предпочете да изчака…