Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Библиотеката не съдържа само съвременни трудове по биология — отвърна тя хладно. — Ние пазим и цялата история на науките за живота, за да можем да видим как сме стигнали до съвременните разбирания.

— Имало ли е цивилизации в миналото, които са ни надминавали с разбиранията си в някои области на биологията?

— Аз не съм библиотекар историк — сряза го тя. — Отговарям за воденето на протоколите в лабораториите и тъй като много малко учени в момента ги използват, решиха, че съм свободна и мога да си пропилея сутринта.

— Но тогава вие непрекъснато се занимавате с най-съвременното в науката — рече Риг.

Тя не отговори, ала още мъничко от омразата й се изпари. Но все пак дори не се сбогува, когато камбаната зазвъня по пладне и дойде време той да тръгва.

На излизане от сградата на два пъти стражите се объркаха дотолкова, че му се наложи да ги поправя и сам да ги изведе. Отидоха в дома на Флакомо, само на пет минути пеша, да обядват и после се върнаха, този път в Библиотеката на миналите животи. Сега водачът му не беше библиотекар, а млад учен, призован на служба. Той изобщо не се държеше враждебно и ако не бяха начумерените стражи, сигурно през цялото време щеше да разпитва Риг за това що за човек е кралица Агия Сесамин и дали е виждал тайнствената Парам.

В края на деня стражите се готвеха да отведат Риг право в дома на Флакомо, но той помоли за среща с началството.

— Началство на какво? — попита ученият. — Всяка библиотека си има свой декан, началник или ректор, те всички имат различни титли. Но никой не стои начело на цялата библиотека.

— Мисля, че искам да се срещна с онзи, който отговаря за мен.

— За вас? — възкликна ученият. — Тези мъже не са ли…

— Някой е определил в какъв ред да обиколя библиотеките. Някой ви е възложил да ме разведете из тази. Кой взема тези решения?

— О… не знам.

— Това тук е библиотека. Бихме ли могли да проверим?

— Ще попитам.

Стражите седнаха с въздишка и настояха и Риг да направи същото, а след петнайсет дълги минути ученият се върна заедно с една свирепа на вид възрастна жена.

— Какво искате? — попита троснато тя.

— Искам да престана да губя времето на младите учени и библиотекари — отвърна Риг. — Защото въпреки че всяка библиотека си има свои уникални характеристики, разликите биха могли да ми се обяснят за петнайсет минути. Ала дори и това не е нужно. Искам да прекратя обиколката и да се заема с изследванията си.

— На мен ми наредиха да ви разведа на обиколка — рече студено жената.

— И ми предложихте великолепна обиколка — отвърна Риг любезно. — Но кой знае колко още живот ми остава? Бих искал да ме заведат при онзи, при когото са записите за изследванията на баща ми.

— А баща ви е…?