Ръката на пророка [bg]

Тя го обърна и преведе наум загадъчния хиберно-латински надпис:

— „Задето се от теб отрече: Отец Бог, Син и Дух Свети тоз негов грях не ще допуснат, задето той видял е туй, що Нечестивият е сторил, що нивга не ще бъде. Бог да прости клетия Броихан“.

Дали тези думи се отнасяха за предсказанието за 2056-а година, когато щяха да открият тялото на Христос? Или надписът имаше нещо общо с последното пророчество на монаха?

Очите й отново се върнаха към книгата. Освен Дейвид и Кенет никой не знаеше, че кодексът е у нея, дори Том. Всички бяха повярвали на лъжата й, че Тренкавел го е заровил някъде из тресавищата и е отнесъл тайната за местонахождението му в гроба си.

Полицаите направиха оглед на местопрестъплението при паметника на Бийтън и заключиха, че най-после са открили убиеца, на когото приписаха и клането на остров Скай. И тъй като не подозираха за съдържанието на книгата, не ги интересуваше какво се е случило с нея.

Катлийн си сложи латексови ръкавици. И точно преди да премести рамото на микроскопа над кодекса, прошепна:

— Страх ме е да прочета последните думи на монаха, любов моя…

Вятърът надигна вой сред клоните на дърветата и донесе отговора:

„Обещанието си е обещание, Кат…“

Археоложката се усмихна тъжно, поклати глава и внимателно запрелиства древните страници.

След като прочете последното предсказание на Броихан, Катлийн имаше нужда от нещо много по-силно от чай. Плати на бармана, изнесе чашата си във фоайето на „Сейнтс Ландинг“, някогашната дневна на внушителното старо имение, и се настани на малко оръфания морскозелен диван пред камината.

Загледана в пламъците, отпи глътка уиски. След онова последно пророчество монахът сигурно с радост беше посрещнал меча на викинга.

Вихрушката отново разтърси прозорците и тя погледна пелените от дъжд над сивия залив. Почти хипнотизирана от събудените от бурята мъгливи привидения, носещи се над тъмните води, чу, че някой влиза в хотела.

Навярно туристи, изостанали на острова. Усмихна се, макар да я прониза и болка, като си спомни, че най-смело се разхождат в бурята влюбените, защото сърцата им се топлят едно друго.

Въздъхна, изгълта остатъка от уискито и впери очи в празната си чаша. Уф, какво пък, по дяволите! Защо да не изпие още едно? Може би щеше да…

— Катлийн?

Тя рязко се завъртя.

— Дейвид!

Мокър до кости и треперещ от студ, на прага на фоайето стоеше мъжът й.

Още преди да се усети, Катлийн се хвърли към него и го прегърна.

— Какво правиш тук? Нали замина за Лондон?

Дейвид изви устни в усмивка, по-скоро по навик, отколкото с топло чувство. Сви рамене, отиде при дивана и седна, безмълвно вторачен в огъня.

— Дейвид, дай да ти сваля този шлифер — тихо каза Катлийн след малко. — Целият е подгизнал.