Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Остатъка от нежните си грижи посвети на своя шеф, комисар Еверт Бекстрьом.
— Опасявам се, че дъртата вещица ти е строшила носа, Бекстрьом — отбеляза тя, докато Фелисия Петершон и Ян О. Стигсон изнасяха Брит-Мари Андершон от апартамента ѝ.
— Няма нищо — изфъфли той, а кръвта му шуртеше и от двете ноздри. Мушна ръка под ризата си и измъкна касетофона, който бе прилепил с лейкопласт към корема си под жълтото ленено сако, дето му стоеше така добре. — Здраве да е, стига касетофонът да работи — отбеляза Бекстрьом. — Само ми намери лепенка, та да можем да се върнем в управлението — каза ѝ и стисна нос с дебелите си пръсти.
93
Едва-що Бекстрьом бе залепил лейкопласт върху счупения си нос и влязъл в кабинета си, колегата Ниеми нахлу задъхан.
— Бекстрьом, какво стана, по дяволите? Изглеждаш така, сякаш те е размазал валяк.
— Заеби сега, Ниеми. Казвай!
— Пробив в разследването — обясни той. — Преди миг се обадиха колегите от лабораторията, че имат ДНК от ръкавиците за миене на чинии, които онзи поляк откри в контейнера. ДНК на жена.
— Чистачката на Даниелсон — предположи Бекстрьом, сега вече знаеше.
— И аз така си помислих — отвърна Ниеми.
Финското селянче трябва да е кръгъл идиот, помисли си Бекстрьом. Все пак лайнарчето е прекарало дни наред в апартамента на Даниелсон, а кой, по дяволите, би назначил сляпа чистачка.
— Допреди да открият същото ДНК под ноктите на Акофели — съобщи Ниеми. — Май единственият ни проблем е, че не намираме съвпадение в регистъра. Не знаем коя е.
— Вчерашни новини, Ниеми — обобщи Бекстрьом и се облегна назад на стола си, макар носът да го болеше просто сатанински. — Вече кисне в ареста — продължи той. — Между другото, добре че дойде. Намини да вземеш малко биологичен материал от нея, така и така си тук. После искам ти и твоят човек, онзи колега от Южна Америка, да направите обиск на апартамента ѝ. Там именно е убила Акофели. А остане ли ви някакво излишно време, колата, с която се е отървала от тялото му, стои долу в гаража.
— Какви ги плещиш, Бекстрьом?
— Аз съм полицай. Така че това го разгадах още преди две седмици.
Сетне Тойвонен.
— Поздравления, Бекстрьом. Май с теб дори можем да започнем да общуваме като хората, стига да си наясно кога да си затваряш устата.
— Благодаря — отвърна Бекстрьом. — Стопляш сърцето на старото ченге, ще знаеш.
— За нищо — Тойвонен се ухили и си тръгна.
Ще те убия, малък лисугер, помисли си Бекстрьом.
После се обади прокурорът.
— Здрасти, Бекстрьом. Току-що чух, че си спипал нашия извършител, тоест в случая извършителка.
— Да — отговори Бекстрьом.
— Говорих и с Ниеми — продължи тя. — Мисля да уредим процедурите по задържането още утре предобед. Имаме достатъчно основания.
— Радвам се за теб — отвърна Бекстрьом и затвори.
Ана Холт дори слезе до кабинета му.
— Поздравления, Бекстрьом — кимна тя и се усмихна. — Ти уби дракона.
— Благодаря. Как стои въпросът с пресконференцията?
— Мисля малко да отсрочим — Аника Холт поклати късо подстриганата си тъмнокоса глава. — Множко ни се насъбра в последно време. Струва ми се, че засега ще е достатъчно само прессъобщение. Утре, след процедурите по задържането.
Разбира се, помисли си Бекстрьом. Първо ми отнемате честта. После ми отнемате и славата. Останаха ми само оръфаният ленен панталон, разбитата холна масичка, окървавеният килим и дупките от куршуми по стените и тавана в някогашния ми дом. За отплата получавам кристална ваза, която връчих на съседа алкохолик, и полицейска значка, дето трябва да е принадлежала на някакъв откаченяк, който дори не е бил достатъчно мъж, че да се разкрие пред хората, та му се е налагало да се боричка с други чудовища в трика, за да се кефи.
— Какво ще кажеш, Бекстрьом? — попита Ана Холт.
— Fine with me11 — отвърна той, удостоявайки я с цял Сипович на излизане.
Пръждосвай се, хърбава мизерничке, си каза.
— Какво, по дяволите, ще правим със Сепо Лаурен — рече Алм с пламнало лице точно две минути след като Холт бе напуснала стаята.
— Радвам се, че дойде, Алм. Сега ще направим следното. Слушай ме внимателно.
— Слушам — отвърна Алм.
— Най-напред ще събереш всички книжа, дето си ги изписал за малкия Сепо. После ще ги навиеш на руло. Ще им наденеш няколко ластика и ще си ги навреш в задника.
11
Нямам нищо против — Б.пр.