Шадоу стрийт 77 [bg]

Преглътна, а след това още веднъж и макар да беше убеден, че буцата в гърлото му не е истинска, преглътна трети път, преди да тръгне тихо към вратата на басейна от другата страна на коридора. Отвори я, облекчен, че ръждясалите панти се оказаха по-тихи, отколкото очакваше, и надникна предпазливо в дългото помещение, което изглеждаше различно от преди.

Беше по-светло, отколкото в коридора, стените бяха обрасли със светещи фунги, а трийсетметровият басейн искреше в червено. Виждаше цялото помещение и в него нямаше никой, който крои нещо. Понечи да затвори вратата, но в този момент чу тихо плискане, заслуша се и го чу отново. Усъмни се, че момиче, страдащо от аутизъм, може да се научи да плува, и си представи за трети път как Айрис потъва.

Автоматът за затваряне на вратата не работеше и Уини се зарадва, че тя остана отворена зад гърба му. Беше едва на няколко стъпки от водата и веднага забеляза, че стените на басейна представляват скали и той е с дълбочината на каньон. Не видя Айрис да се бори с натежали от водата дрехи, но видя нещо, което приличаше на човек, ала не съвсем, тъмно, гладко и силно, да се отдалечава от него, може би на около три метра от повърхността, с бързината на риба и очевидно не изпитваше нужда да си поема въздух, докато плува.

Виждаше нещото достатъчно ясно, за да различи крака, а щом имаше крака, значи можеше да се движи също толкова добре и извън водата. Преди да е стигнало до другия край на басейна и да се е обърнало към него, Уини се върна в коридора и затвори вратата, сякаш хлопваше капака на кутия, в която е открил тарантула. Сърцето му блъскаше в ушите, а това не беше добре, защото вече не можеше да прецени дали в сутерена е тихо.

Вратата към стълбището беше едва на няколко крачки разстояние. Уини знаеше добре къде се намира, но не поглеждаше към нея, защото едва ли не очакваше, че дори леко да я мерне, ще изскочи навън и иде се понесе към третия етаж с такава скорост, сякаш е бил засмукан от торнадо.

Приближи се до вратата на спортната зала и надникна вътре. На светлината, излъчвана от фунгите, видя, че фитнес уредите ги няма и за щастие, никой не прави упражненията си по каланетика.

Докато вървеше на юг по коридора, вниманието на Уини беше раздвоено помежду отворената врата на инсталационното помещение отпред и затворената врата към басейна зад гърба му. Усещаше слабост в краката си, трепереха, сякаш коленете и глезените му имаха нужда от притягане.

В този момент идеята да живее в Нашвил не му се стори толкова ужасна и все пак не гореше от нетърпение да потърси следващия полет за Тенеси към имението на татко.

Спря пред вратата на техническото помещение с ръка на бравата, за да се стегне. Намръщи се при вида на съсипаните, но все пак огромни бойлери и останалите уреди, които се виждаха като жълти извивки и плоскости, скрити в сенките.