Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Не, Алис, Джеси не е бременна чак толкова отдавна, а само някъде отпреди два месеца, по наша обща преценка. Трябва да се обадя на доктор Хулахан да дойде в „Маратон“, за да я прегледа.
— О, ето я и Нелда — каза Алис. — Извинете ме, Джеймс, Ърсюла. Но аз и Нелда трябва да се уговорим за утре, когато заедно ще пием чай. — Алис им помаха с ръка и се отдалечи.
Джеймс погледна към сестра си:
— Искаш ли да направим едно кръгче, Ърсюла?
Когато излязоха на дансинга, Джеймс спокойно я завъртя в ритъма на танца и я заприказва:
— Знам, че се чудиш защо се ожених за Джеси. Но както винаги, искаш да изчакаш подходящ момент, за да зададеш въпроса си. Ти си невероятно търпелива, Ърс. Никога и не си се оставяла мама да ти налага волята си и да те тормози. Искрено се надявам Джиф да те е оценил добре.
— Джиф е умен човек, Джеймс. Естествено, че ме цени. — Сестра му дяволито се усмихна. — Я ми кажи сега, ти защо се ожени за Джеси Уорфийлд, твоята съперничка в надбягванията?
— Ако трябва да бъда откровен, ожених са за нея, защото го исках. Съвсем проста и обикновена причина. Тя е прекрасно момиче. А и двамата споделяме много общи интереси, както сама отдавна си разбрала.
— Аз не се притеснявам даже и да не науча цялата истина, Джеймс. Но на майка от това направо й присяда, не може да си намери място. Искрено се надявам да не се нахвърли върху Джеси, разярена и от това, че красивата дукеса се е върнала от Англия заедно с не по-малко красивия си съпруг.
— Ако го направи, ще ми се наложи да те извикам на помощ, за да й затворим устата.
Ърсюла се разсмя с плътен, звучен смях, точно както се смееше и съпругът й.
— Ще трябва и двамата да си пожелаем голям късмет — отвърна тя и се надигна на пръсти, за целуне брат си но бузата.
— Хей, Комптън — каза Джеймс, след като върна сестра си на Джиф, — хайде ела да пийнем по едно бренди и да си поговорим за „Сид“. Прекрасна пиеса. Ти обаче си ученият тук, кажи ми доколко е достоверна.
По настояване на Джеймс двамата разговаряха на френски.
— Ако от време на време не упражнявам френския си, говорните ми мускули престават да функционират както трябва — каза той и се разсмя. Известно време те си поговориха за пиесите на френските драматурзи и това им достави безкрайно удоволствие. Накрая, след кратка пауза, Джеймс попита: — Комптън, случайно да знаеш дали нашият съдия, господин Дикенс, е открил нещо за смъртта на Алън Белмонд?
Комптън поклати отрицателно глава.
— Не, само се мотае насам-натам, след което бърза да се мушне в леглото при новата си съпруга. Никога преди не съм виждал по-влюбен човек. Е, може би и ти влизаш в същата сметка, Джеймс. Наблюдавах те как поглъщаше с очи Джеси тази вечер. Но пък жена ти наистина изглежда прекрасно.
— Влизам в сметката на безумно влюбените? — попита Джеймс с лека изненада. — Аз действително държа на Джеси и Бог ми е свидетел, че се наслаждавам на всички удоволствия, които може да получи един мъж от брака.
— От тебе би могло да стане добър дипломат — засмя се Комптън. — На Джеси хареса ли й последният дневник, който й дадох?
— Да. В действителност с тези дневници се получи едно много странно стечение на обстоятелствата. Няма да ми повярваш, ако ти кажа какво си спомни тя. — Джеймс замълча за момент, замисли се леко намръщен, после спокойно продължи: — Е, това няма значение. Ще ми разкажеш ли за твоя последен цигулков концерт, Комптън? Съжалявам, че го изпуснах.
Джеймс любезно се заслуша в обясненията му. Когато обаче мерна Джеси през стаята, той й се усмихна. Тя оживено спореше за нещо с Маркъс, но щом видя мъжа си, радостно му помаха с ръка.
Когато Комптън свърши с описанието на своя концерт, Джеймс пак го върна на темата за Алън Белмонд:
— И Гордън все още няма никакви предположения? Няма човек, когото да подозира?
— Така е, вече ти казах.
— Мортимър Хаки не е досаждал на Алис, нали, Комптън?
— Поне аз не съм чувал за такова нещо. Но разбрах, че Джиф го държал под око. Нали знаеш, че той се занимава с всичките банкови дела на Алън.
Джеймс се почуди какво ли беше намислил Мортимър. От собствен опит беше наясно с това, че хора като него не се отказваха лесно. Същото каза и на своя зет няколко минути по-късно, когато успя да го хване насаме:
— Много ти благодаря за тази закрила, Джиф. Аз самият чувствам някакво задължение да покровителствам Алис. — Той поклати глава замислено. — Значи Гордън и пред теб не е споменал абсолютно нищо?
— Нищо, което да е пряко свързано със смъртта на Алън. Но ми каза например, че един от неговите пристанищни плъхове, както той ги нарича, му подшушнал, че Белмонд стоял зад онази злополука с Джеси — когато един тип се опитал да я прегази. Очевидно Белмонд е наел някакъв престъпник да свърши тази работа. Не мога да разбера защо, но явно е било така.