Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Ще изтанцуваме ли един валс, милорд? — усмихна се Уилхелмина и приглади глупавите, дебели къдрички пред ушите си.
— Разбира се — отвърна галантно Маркъс. — Но всеки джентълмен танцува първо със съпругата си.
— Ти си един любезен дявол с лицемерен прав — прошепна дукесата на съпруга си, докато той я въртеше в прегръдките си под звуците на бързата музика, която се изпълняваше в строг три-четвърти такт от малък оркестър в дъното на залата.
— Ще бъда разочарован от себе си, ако тя не си наложи някакви задръжки тази вечер и отпусне езика си да бълва всякакви глупости. — Графът целуна съпругата си по нежното й ухо, като продължаваше да я върти в големи, широки кръгове. — Ще се окаже, че не е имало полза от моята, хм, сдържана заплаха. Моли се това да не стане, дукесо. Ще пострада имиджът ми на голям дипломат в собствените ми очи.
Дукесата едва си поемаше въздух, когато прихна да се смее на съпруга си. Нито един от двамата не забелязваше, че всички гости ги бяха заобиколили в кръг и ги наблюдаваха с интерес.
— Е — отбеляза госпожа Бланчард самодоволно, — те са почти кралски особи. Съвсем естествено е, че трябва да танцуват перфектно. Не мислите ли, че дори смехът на графинята е съвършен? Ах, пък двамата са и толкова красиви… Тя — в тази тъмносиня коприна, и той — с неговото великолепно вечерно облекло. Чудя се какво й е на Уилхелмина. Тя има невероятното щастие, че е свързана с тях, а изглежда така, сякаш е глътнала бастун.
— Тя винаги изглежда така — отвърна господин Бланчард. — Що се отнася до графа, той е дяволски добър мъж, въпреки че е англичанин. Но мисля, че човек не може да не си признае, когато види превъзходството на някой друг.
Госпожа Бланчард изгледа съпруга си така, сякаш си беше загубил ума. Тя беше безкрайно благодарна, че Уилхелмина Уиндам не беше организирала бала в чест на английските аристократи и новата й снаха. Така че тази привилегия сега беше нейна. Тя се обърна да поздрави Комптън Фийлдинг и неговата майка, Елайза.
— А — каза Фийлдинг, след като вече се беше поздравил със семейство Бланчард, — виждам, че Джеймс и Джеси са тук. Радвам се, че те се ожениха. Доста изненадващо наистина, но хубаво събитие.
— Аз също бях много изненадана — намеси се Елайза Фийлдинг. — Винаги съм си мислила, че Джеймс я приема единствено като сестра. Джеси е такава сладурана! Спомням си, че когато беше малка, се опитвах да я убедя да взима уроци по цигулка при мен, но нея я влечаха само конете. Колко красива е станала сега…
Джеймс и Джеси танцуваха по-спокойно. На Джеймс не му се искаше да рискува с по-бърз ритъм, защото можеше да я види позеленяла и накрая всичко щеше да свърши в градината на Бланчард, където тя щеше да повърне цялата си вечеря. Не изгаряше от желание да вижда и онова ужасно дърво, което навремето беше изсипало Джеси право върху него.
Почти половината от празненството беше минало, когато Джеймс успя да обърне внимание на сестра си Ърсюла, Джиф и Алис Белмонд. Той прегърна сестра си, потупа силно зет си по широките му рамене и ласкаво каза на Алис:
— Изглеждаш чудесно. Как се чувстваш?
Алис му се усмихна уверено и мило. Тя се радваше, че се е оженил за Джеси и сподели това с него.
— Само я погледни, Джеймс. — Тя посочи Джеси, която разговаряше с Комптън Фийлдинг. — Тя е красива и толкова по-различна от онова девойче, което беше. Странно, че никой от нас не е забелязал какво се крие под онези стари оръфани шапки, които тя имаше навика да носи. Или всичко е станало по магически начин, когато си сложил венчалната халка върху пръста й?
— Джеси си е все същата, Алис, само външно е малко по-различна. Тя е просто прекрасна.
Алис остана изненадана, като чу Джеймс да говори с такава гордост за жена, независимо че ставаше дума за собствената му съпруга. Джеси се беше променила, беше станала истинска красавица. Алис се надяваше, че по душа тя си бе останала все същата.
— Според мен, Джеймс — каза Джиф, — твоят избор на съпруга е много добър. Надявам се, че тя все още може да язди коне, независимо от промяната, която е настъпила в нея.
Ърсюла попита:
— Вярно ли е, че Джеси е бременна? Мама непрекъснато говореше за това, но доста злобничко, както си я знаем.
— Да. Можете и за това да ме поздравите.
— Значи тогава все пак си успял да я обезчестиш — укори го Алис.