Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Ние дори обсъждахме как точно се стъкмява лагерен огън — каза Сампсън, — просто в случай, че къщата, в която отиваме, се окаже необитаема. Имаме си и дъждобрани. Подготвили сме се за всичко.
Дукесата се прокашля и внесе допълнително успокоение със своя ведър глас:
— Маги, Джеси и аз дори си ушихме съвсем простички рокли и си купихме бонета, които да ни предпазват от крайбрежното слънце. Освен това си имаме и здрави ботуши. Антъни и баща му ще изглеждат точно като картинките с онези странни мъже, облечени в еленови кожи и с катеричи шапки на главите. Смятам, че всеки един от нас е успял да се погрижи за всички необходими неща.
Джеси погледна към съпруга си:
— Ами ти какво си направил, Джеймс?
— Помолих баща ти да наглежда „Маратон“, докато нас ни няма. Ослоу е недоволен от мен, защото винаги досега е бил човекът, който се е грижил за имението в мое отсъствие. Баща ти обаче сега настоя той сам да се грижи за всичко, така че какво друго ми оставаше да направя.
— Е, всъщност — каза Джеси в заключение. — Окракоук не е чак толкова нецивилизовано място. Там има пътища, да де, всъщност по-скоро нещо като изровени от коловози пътеки, както и много къщи, малки и примитивни, но на хората там им харесва. Надявам се и на всички вас да ви допадне — така, както тогава ми допадаше на мен.
Отплаваха на борда на малък балтиморски клипър с ниски гладки палуби. Това беше най-бързият плавателен съд, с който Джеси беше пътувала някога през живота си. Всяка сутрин капитан Маркли благославяше все още спокойните води, а вечер, преди да си легне, събираше молитвено длани над морето и се молеше това да продължи. Той насърчаваше и всички останали да правят същото. Беше нещо като ритуал. Антъни бе във възторг от това. Той се опитваше да се моли точно като капитан Маркли. Неговият баща обаче отбеляза, че молитвата ще загуби част от своята сила заради мръсотията под ноктите на молителя.
Беше една ясна, слънчева утрин, когато капитанът им посочи Дупката на Тийч — мястото, където ужасният пират Черната брада оставил кораба си на поправка и прекарал няколко месеца в Окракоук, след като бил помилван от Кралицата, докато накрая толкова се отегчил, че пак започнал да ограбва кораби. Точно зад Дупката на Тийч се намираше нос Спрингър.
— А пък ей там — и капитанът посочи точно над нос Спрингър — идната година ще построят фар. Толкова много кораби и хора изчезват, когато някоя странна буря се разрази изневиделица. Антъни, ти помоли ли се тази сутрин?
— Даже си изчистих мръсотията под ноктите — отвърна гордо хлапето.
Топлото време се задържа. Въздухът беше наситен с най-разнообразни морски аромати, с крясъците на чайките и на шестте корморана, които летяха над носа на кораба през целия път чак до Окракоук. Капитан Маркли започна сериозно да се замисля над техния брой, в един момент дори обяви, че се чудел дали това не е някакво предзнаменование за лоша буря, и накрая реши, че една допълнителна следобедна молитва няма да бъде излишна. Човекът беше доста притеснен, докато накрая не откри, че просто Антъни всяка сутрин храни кормораните с остатъците от хляба. Шестимата членове на екипажа само тайничко се подсмихнаха, когато веднъж чуха капитанът да отправя следобедната си молитва към… кормораните.
Три дни след като отплаваха от Балтимор, пътешествениците преминаха между островите Окракоук и Портсмут и навлязоха в залива на Окракоук. Джеси обясни, че била виждала карти, на които е показан пролив между островите Окракоук и Хатирас, но че вече нямало такъв, защото някъде през седемнадесети век бил унищожен от силен ураган.
Селцето Окракоук беше истинска забележителност за всички английски пътници, които в интерес на истината бяха очаквали да видят само порутени палатки и разнебитени дървени постройки, посивели и плесенясали от морските бури.
— Ти малко ни позаблуди, Джеси — обърна се Спиърс към нея. — Та това е процъфтяващо село. Виж само тези спретнати рибарски лодки, виж и добре поддържаните мрежи.
Имаше три дървени дока, които бяха солидни и здрави на вид. Постройките не бяха скупчени една до друга, ами бяха живописно пръснати между буйни дъбови и кедрови дървета, а някои от тях достигаха дори до самия бряг на залива. Капитан Маркли обясни, че заливът бил дълбок и затова с кораба можели да акостират почти до самия бряг. „Това е чудесно прибежище за пиратите“, предупреди ги той и се разсмя.
— Вече обаче ги няма тия мерзавци — успокои Спиърс дамите. — Молитвите и английската флота ги унищожиха напълно.
— Аха — обади се Антъни, — нали лейтенант Мейнард убил Черната брада. Той първо го застрелял, а после го промушил десет пъти.