Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Шансовете да открият дневниците не бяха никак големи. Никой обаче не смееше да изрече това гласно.
Същата вечер, когато цялата компания се събра, Джеси използва възможността да им каже още някои неща за Окракоук:
— Нека да ви предупредя всички. Вие идвате от Англия, където животът е уреден и където човек знае точно откъде да си купи или да си набави нещо. Но на онези острови всъщност няма абсолютно нищо. Те са бариерни острови и защитават континенталната част на Северна Каролина от морските бури. Представете си ги като някаква огърлица. Там е диво и голо, а селото Окракоук трудно може да се сравни дори с малко английско селце. Сега то е обитавано от около триста и петдесет човека, повечето от които са кормчии и рибари.
— Какво значи „кормчии“? — попита Антъни, който в този момент, със своите сини очи и черна като катран коса, повече от всякога приличаше на баща си.
— Островът Окракоук е в края на тази дълга верига от острови. По море се идва откъм южния край и после през пролива Окракоук. Точно там корабите наемат местни кормчии. Преминаването през пролива Памлико по посока на континента е доста трудно и опасно. Теченията и приливите почти винаги са насрещни, а пък и пясъчните наноси изникват точно там, където най-малко можеш да ги очакваш. Единственото нещо, на което можеш да разчиташ, е да изчакаш нова фаза на луната и промяна в прилива. Само местните кормчии знаят къде се намират новите течения и пясъчни натрупвания. Да опитваш да се справиш без тяхната помощ е направо безразсъдно. Така че не си представяйте, че ще попаднете на нещо като Хайд Парк. Всъщност тези места са много по-нецивилизовани, отколкото изобщо бихте могли да си представите. И тъй като бариерните острови са подложени на непрекъснати морски набези, хората, които живеят там, са силни, жилави и невероятно издръжливи. Исках просто да ви предупредя. Ще ни бъде трудно. Там няма да ни чака никой, който да ни помага. Навярно бихме могли да наемем един-двама мъже и една жена, за да ни помагат в къщата, но ви моля да разберете, че цялото това наше приключение няма да бъде като да отидеш в Брайтън да видиш регентската беседка. В селото има една методистка църква и няколко магазина, в които се продава всичко — от напръстници до четки за дъски, но няма нищо общо с онова, на което сте свикнали. Всички се хранят предимно с риба, която впрочем, е много вкусна. Антъни, на теб ще ти хареса така наречената „сребърна риба“, която, изпържена в масло, направо те кара да запееш.
— Не забравяй и барбуна, Джеси — обади се Баджър. — Вече съм намерил няколко рецепти за приготвянето й.
— Чух и за една риба, която наричат „свинска риба“ — добави Спиърс. — Вярно, доста странно име, но трябва да я опитаме.
— Моята любима риба пък е червената скианида — каза Джеси и облиза устни. — Нека сега пак да се върна на думата си за Окракоук. Макар че ще ви липсват много от придобивките на цивилизацията, ще се насладите на невероятната природа — морето там е красиво, въздухът е кристално чист, слънцето ще бъде все още топло и вие ще можете да видите как е изглеждал светът преди хиляда години. А най-хубавото е, че още не е дошъл сезонът на бурите.
Спиърс се прокашля и каза:
— Ние вече обсъждахме това, Джеси, и добре разбираме какво ни предстои. Аз дори разговарях, както впрочем и Маги, с онзи човек, Комптън Фийлдинг, за Окракоук и неговата среда. Той ни даде да прегледаме няколко монографии. И много добре разбираме, че това пътешествие, с цялата си отдалеченост и необичайност, ще бъде равнозначно, за нас поне, на пътешествие до луната. Но всички решихме, че едно по-примитивно съществуване за известно време само би внесло малко приятно разнообразие в нашия живот. Няма да умрем, ако не намерим симпатична пекарна за кифлички на Хауард Стрийт, която всъщност била „истинска улица в селото“, както ни каза господин Фийлдинг.
Баджър добави:
— Нали тъкмо за това си носим всички хранителни запаси, които ще са ни необходими поне за две седмици. Негова светлост ще може да ходи на лов за дребен дивеч, който, доколкото разбрах, там се намирал в изобилие. Оливия ще дойде с нас, за да гледа мастър Чарлз. Бес ще ми помага и ще се грижи за домакинството. Както Джеймс знае, Джипсъм пък ще поеме грижите за конете, които, надявам се, ще можем да наемем. Така че няма защо да се притесняваме. Ще се оправим някак.