Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Не. Татко изпрати един от слугите ни да доведе Гордън във фермата. Отнасяше се с мен като с пълен идиот. Добре че господин Фийлдинг и онези другите хора бяха там, иначе сигурно щеше да си помисли, че си съчинявам цялата история. Каза на баща ми, че може би става дума за човек, когото съм победила в надбягвания, и адски се е озлобил от това.
— Джеси, кажи ми нещо повече за онзи проклет човек, който е карал фургона.
— Носеше кърпа върху половината от лицето си. Очите му бяха тъмни и имаше рунтави черни вежди, спомням си това. Носеше стара черна шапка, смъкната точно до веждите му. Беше с работни дрехи. Нищо повече, всъщност.
— Каза ли всичко това на Гордън?
Тя кимна.
— Значи Алън Белмонд е искал да ме очисти? Това е невъзможно. Няма никаква причина. Пък и не съм сигурна, че онзи действително искаше мен да убие. Може да е преследвал Комптън, вече ти казах. Джеймс, хайде да се поразходим из градината.
— Какво? О, не, Джеси. Трябва непременно да говоря с Комптън.
— Значи не искаш и да танцуваш с мен?
— Не. Танцувай с Джиф или Маркъс. Била ли си обект на някакви други нападения, или това е единственото?
Тя поклати отрицателно глава.
Джеймс подпря лакти върху каменния парапет, който ограждаше балкона.
— В това все пак има някаква логика, нали? Ако Алън е стоял зад цялата работа, тогава всякакви опити за покушения върху теб трябва да приключат с неговата смърт. Помисли малко, Джеси. Защо Алън Белмонд е могъл да иска твоята смърт?
— С Алис бяхме много добри приятелки. Може това да не му е харесвало, но пък достатъчна причина ли е да го подтикне към убийство?
— Белмонд винаги си е бил мръсен долен глупак!
— Така е. Що се отнася до това, че съм го биела на конните надбягвания, та аз пет години наред все това съм правила, така че би трябвало да е свикнал.
— Проклятие! Ти все пак трябва да си направила нещо, за да поиска да те убие. Иначе просто няма логика.
— Може би информаторът на Гордън е сбъркал. Това ми се вижда най-правдоподобно като обяснение.
— Възможно е. Хайде сега да влезем вътре. Искам пак да поговоря с Комптън. Ти можеш да танцуваш с безброй мъже тази вечер, защото сега си доста апетитна, с този твой бюст, който се подава така снежнобял като пресен сняг… или пък с тези твои висулки, които направо изкушават човек да си ги навива и навива на пръста, докато не те привлече плътно до себе си… А пък и устните ти са така меки и приканващи…
— Ами твоето внимание не го ли привличам, Джеймс? — Тя има наглостта дори да не се смути от думите му, ами само кокетно взе да примигва срещу него.
Той се приведе и жадно я целуна, после леко погали веждите й с палци.
— Някои жени те гледат доста злобничко тази вечер, забеляза ли?
— Навремето бях свикнала да ме гледат предимно със съжаление. Но сега злобничките погледи ми харесват повече. Дукесата е великолепна. Защо и нея не я фиксират така, както мене?
— Защото е англичанка. Защото е графиня. Защото всички гледат на нея почти като на кралска особа. Тя е екзотична. А ти си Джеси и всички очакват да си раздърпана и небрежна. Но тъй като вече не си, това ги смущава и съвсем обърква представите им. Никой не обича да вижда промени у другите, особено пък от такъв вид. — Той леко потри кокалчетата на пръстите си в откритата част на нейните гърди. Очите му потъмняха.
— Мисля, че си прав — отвърна тя с въздишка и подръпна една от къдриците си. — Майка ми пък твърди, че с този си вид съм й приличала на лека жена.
— Майка ти първо трябва да види накъде е насочен погледът на Гленда, когато забележи мъж пред себе си, и тогава да говори за леки жени. Хайде сега да влизаме обратно вътре, преди дясната ми ръка да е започнала да шава надолу по роклята ти.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
В деня преди да отплуват към острова сутрешното гадене на Джеси изведнъж престана.
— Няма го вече, свърши се — каза тя с безизразен поглед, вперен в нощното гърне, с което доста се беше сприятелила през последните седмици. — Чувствам се чудесно.
— Слава Богу — отвърна Джеймс. — Станала си кожа и кости, бих могъл да те вдигна над главата си само с една ръка. Искам да виждам и малко месце по кокалите ти.
— Мисля, че желанието ти ще бъде удовлетворено. — Джеси се засмя и го прегърна с две ръце. — Толкова съм развълнувана — допълни тя, — че ще намерим онова съкровище.
Джеймс обаче не беше много сигурен в това. Спомените й за четирите дневника бяха само далечни детски спомени. Дали изобщо вече тя беше в състояние да ги изрови от съзнанието си, от съзнанието на детето Джеси? А и дали някой междувременно не беше попаднал на тях през изминалите години? Няколко силни урагана и безброй бури бяха минавали през тези острови. И естествено, бреговете са били наводнявани, може би дори цели острови… Възможно беше морето да си е направило нов пролив на това място и така да е погълнало дневниците и всичко останало във водата.