Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
По-късно Морисън не успя да си спомни какво се е случило — нито преди, нито след връщането му на кораба. Колкото и да се мъчеше, не успя да си спомни нито да е видял как кораба идва за него, нито как са го взели, нито свалянето на синтетичния костюм.
Успя да си спомни, като се върна достатъчно назад, отчаянието и самотата на очакването да експлодира и да умре. След това си спомняше загриженото лице на София Калинина надвесено над него. Между двете нямаше нищо.
Не беше ли се случило вече нещо подобно? Двата инцидента свързани с грижите на Калинина за него бяха разделени от няколко часа, но се сливаха в едно.
— В правилната посока ли се движим? — гласът му беше дрезгав и почти неразбираем, а въпросът беше зададен на английски.
Калинина се поколеба, след което отговори бавно, също на английски с умерен акцент:
— Да, Албърт, но това беше преди време, когато бяхме в капиляра. Вие се върнахте и след това излязохте втори път. Сега сме в неврона. Помните ли?
Морисън се намръщи. Какво ставаше?
Бавно, накъсано спомените му се върнаха. Затвори очи и се опита да ги подреди.
— Как ме открихте? — този път въпросът беше на руски.
— Усетих, при това доста силно, мисловните вълни на Шапиров, идващи от вашия уред.
— От компютъра ми! Здрав ли е?
— Все още беше завързан за вас. Успяхте ли да приемете някакви истински мисли?
— Истински мисли? — Морисън зяпна неразбиращо. — Какви истински мисли? За какво говорите?
Конев очевидно проявяваше нетърпение, но стисна здраво устни и след това добави:
— Успях да приема мисловните вълни на Шапиров, движещи се през клетката от вашия уред, но те всъщност не бяха истински мисли или образи.
— В такъв случай какво усетихте?
— Мъка.
— Останалите не приехме нищо, но Юрий описа усещането като мъка на ум, който знае, че е в капана на комата, който знае, че е затворник. Вие приехте ли нещо по-конкретно?
— Не — Морисън погледна надолу и видя, че са го сложили да легне върху две седалки, а главата му лежи в скута на Калинина. Бяха му облекли памучните дрехи. Опита се да стане — Вода, моля.
Пи жадно, след което продължи:
— Не си спомням да съм чул или почувствал нещо. При моето състояние..
— Какво общо има състоянието ви? — остро каза Конев. — Вашият компютър предаваше информация. Почувствах я от значително разстояние. Как е възможно да не приемете нищо?
— Имах други проблеми, за които да мисля, Юрий. Бях изгубен и бях сигурен, че ще умра. При тези обстоятелства не обръщах внимание на нищо друго.
— Не ви вярвам, Албърт. Не ме лъжете!
— Не ви лъжа. Мадам Боранова! — успя да произнесе името й много официално, — настоявам за учтиво отношение към мене.
— Юрий — намеси се Боранова, — не започвай с обвинения. Ако имаш въпроси, питай!
— Тогава ще го кажа по друг начин. Усетих много силна емоция, макар че бях много далеч от компютъра по нашата миниатюризирана скала. Вие, Албърт, сте били до самия уред и той е настроен за вашия мозък, не за моя. Както изглежда мозъците ни са сходни, но не са еднакви и вие можете да приемате по-ясно от уреда, отколкото аз. В такъв случай как е възможно аз да усетя толкова много и въпреки това вие заявявате, че не сте приели нищо?
— Мислите ли, че съм имал време или желание за усещания? — напрегнато попита Морисън. — Бях пометен от кораба. Бях отделен, сам, изгубен.
— Разбирам го, но за да приемете нещо не е необходимо да полагате специални усилия. Усещането би навлязло в ума ви, въпреки всичко друго.
— Повтарям ви, че не приех никакви усещания. Умът ми беше зает с мисълта, че съм само и ще умра. Как е възможно да не го разбирате? Мислех, че ще се нагрея и ще умра, както почти се случи предишния път — обхвана го неочаквано съмнение и той погледна към Калинина — Нали бяха два пъти?
— Да, Албърт — потвърди тя.
— И тогава осъзнах, че не се нагрявам. Вместо това ми се стори, че ставам по-голям и по-малък, че осцилирам. Вместо топлообмен се получи нещо като миниатюризационен обмен. Възможно ли е, Наталия?
Боранова се поколеба.
— Този ефект следва непосредствено от полевите уравнения на миниатюризацията. Никога не е изпробван, но очевидно вие го потвърдихте.
— Стори ми се, че размерите на околните предмети осцилират, че всичко околни водни молекули се свиват и разширяват. Реших, че по-логичното обяснение е, че аз осцилирам, а не всичко останало.
— Прав сте и информацията ви е от голямо значение. Може да се каже, че има известна компенсация за бъркотията при тази случка с вас.
— Албърт — възмутено каза Конев, — казвате ни, че сте били напълно способен за внимателно и рационално мислене, и все пак очаквате да ви повярваме, че не сте усетили нищо?