Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Не можете ли да разберете — Морисън повиши глас, — вие, маниак такъв, че именно това внимателно и рационално мислене, както го нарекохте, беше изпълнило изцяло ума ми? Бях ужасен. При всяко свиване на молекулите край мене очаквах този процес да продължи безкрайно, което всъщност означава, че ще се разширявам неограничено или с други думи ще се получи спонтанна деминиатюризация, ще експлодирам и ще умра. Ни най-малко не ме беше грижа за приемането на мисловни вълни. Ако някоя се е промъкнала, при тези условия щях да я игнорирам. Това е истината.
Конев изкриви лице в презрителна гримаса.
— Когато имам важна работа, дори ако цял взвод войници са насочили пушките си срещу мене, аз ще продължа да я върша и в последните секунди преди да натиснат спусъците.
— Както казваше баща ми — промърмори Дежньов — „Всеки може да ходи безстрашно на лов за мечки, щом мечката я няма.“
Конев се обърна свирепо към него:
— Наслушах се за баща ти, стар пияница такъв.
— Повтори го пак, когато се върнем в Пещерата и ще откриеш, че си отишъл на лов за мечки, когато мечката е там.
— Нито дума повече, Юрий — намеси се Боранова. — Да не мислиш да се караш с всички?
— Наталия, възнамерявам да си върша работата. Албърт трябва отново да излезе.
— Не — извика ужасено Морисън. — Никога.
Дежньов, който гледаше Конев не много любвеобилно, подметна:
— Чуйте героя на Съветския съюз! Той трябва да си върши работата, затова Албърт трябва отново да излезе в клетката.
— Дежньов е прав, Юрий — заяви Боранова. — Похвали се, че дори взвод войници няма да прекъснат работата ти. Излез навън веднъж, както Албърт направи два пъти.
— Машината е негова — продължи да упорства Конев. — Настроена е за неговия мозък.
— Съгласна съм, но както сам каза, мозъка ти е от същия тип. Поне можеш да усещаш същото, което усеща и той. Докато той беше изгубен в вътрешноклетъчния поток, ти несъмнено усещаше скептичните вълни. При това беше на разстояние. Ако компютъра е в ръцете ти и си навън, сам ще можеш да събереш данни, което във всеки случай ще е от по-голямо значение за нас. Каква е ползата от по-добрата възприемчивост на Албърт, щом не вярваш на думите му?
Сега всичко гледах Конев. Дори Калинина го наблюдаваше през дългите си ресници.
Морисън се изкашля леко и заяви:
— Страхувам се, че уринирах в костюма. Малко. Не много, мисля. Страхът има своята цена.
— Знам — отвърна Боранова. — Подсуших го и го почистих колкото можах. Това няма да спре Юрий. Малко урина не може да спре такъв целенасочен човек като него.
— Неуместния сарказъм на всички ви ме възмущава, но ще изляза навън в клетката. Наистина ли мислите, че се боя да го направя? Единственото ми възражение е, че Албърт е най-добрия приемник. Все пак аз съм втори по възприемчивост и ако той няма да го направи, аз ще отида, като се убедя…
Конев замълча и Дежньов добави:
— Като се убедиш, че мечката не е там.
— Не, алкохолик такъв — горчиво каза Конев. — Като се убедя, че съм здраво закрепен за кораба. Албърт се откъсна, защото беше слабо закрепен, което е резултат от лошата работа, на част от екипажа, отговорен за тази дейност. Не искам да пострадам от подобна немарливост.
Калинина каза, без да се обръща към никого, с поглед вперен в пръстите си:
— Албърт попадна на структура, която точно му пасваше в електрически смисъл. Вероятността да се случи подобно нещо е много малка. Все пак ще се постарая да използвам по-необичайна характеристика както за кораба, така и за костюма, за да се избегнат случайностите.
— Съгласен съм — кимна Конев на Боранова и добави към Морисън — Казвате, че няма топлообмен?
— Няма забележим топлообмен — потвърди Морисън. — Само осцилации на размерите.
— В такъв случай няма да свалям дрехите си.
— Юрий, надявам се, разбираш, че не можеш да останеш навън за дълго. Не можем да проточваме до безкрайност риска за деминиатюризация.
— Разбирам — каза Конев и с помощта на Морисън навлече костюма.
71.
Морисън наблюдаваше Конев през корпуса на кораба.
Два пъти вече беше навън. Беше гледал отвън навътре. А втория път за известно време не беше никъде и не гледаше никъде.
Чувстваше се малко огорчен, че Конев изглежда толкова спокоен. Конев не се обръщаше, за да гледа към кораба. Държеше компютъра на Морисън в ръце, следвайки кратките му инструкции как да увеличава и фокусира изображението. Изглеждаше напълно съсредоточен в работата си. Наистина ли беше толкова ледено спокоен? Дали щеше да продължи да работи, ако се откъснеше както Морисън? Вероятно. Морисън се почувства засрамен.