Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Може би има значение кой държи уреда.
— Не вярвам.
— Науката се основава не на вяра, а на доказателства. Защо не видим какво ще се случи когато излезете навън с компютъра си, така както направих аз? Ще ви вържем здраво, така че няма да се изгубите отново и ще можете да останете навън десет минути. Не повече.
— Няма да го направя — възпротиви се Морисън. — Вече го опитахме.
— И аз усетих мислите на Шапиров, макар вие да казвате, че не сте ги почувствали.
— Не сте усетили мислите му. Усетили сте само емоции. Не е имало думи.
— Защото сте изпуснали компютъра. Сам го казахте. Опитайте сега, без да го изпускате.
— Не. Няма да помогне.
— Изплашили сте се, защото се изгубихте. Този път няма да се откъснете, така както и аз. Няма да сте изплашен.
— Подценявате способността ми за уплаха, Юрий — Морисън сви рамене.
— Не е време за шеги — Конев изглеждаше отвратен.
— Не се шегувам. Лесно се плаша. Липсва ми вашата… каквото и да.
— Смелост?
— Добре. Щом искате признание, признавам, че ми липсва смелост.
Конев се обърна към Боранова.
— Наталия, ти си капитана. Заповядай на Албърт да опита още веднъж.
— Не мисля, че при тези условия мога да заповядвам — заяви Боранова. — Както каза самия той, каква полза ще имаме, ако обединим усилията си и го избутаме навън? Ако е неспособен да върши нищо, няма да получим резултат. Обаче мога да го помоля. Албърт?
— Спестете си думите — каза с досада Морисън.
— Още веднъж. Не повече от три минути, освен ако не приемеш някакви мисли.
— Няма да приема нищо. Убеден съм.
— Тогава само три минути, за да го докажем.
— Докога, Наталия? Ако не приема нищо, Юрий ще каже, че съзнателно съм разстроил компютъра си. Ако не си вярваме, няма да постигнем нищо. А ако например последвам примера на Конев, че несъгласието означава лъжа? Казах, че не усетих нито една мисъл или емоция на Шапиров, докато бях сам в вътрешноклетъчния поток. Конев твърди, че е приел. А някой друг? Вие, Наталия?
— Не. Не усетих нищо.
— София?
Калинина поклати отрицателно глава.
— Аркадий?
— Изглежда, че аз не съм твърде способен да приемам — отвърна с онеправдан глас Дежньов.
— Добре, значи Юрий остава сам. Откъде да знаем, че наистина е приел нещо? Няма да се държа нелюбезно като него. Няма да го обвинявам в лъжа. Но не е ли възможно желанието му да приеме нещо да го кара да си въобразява, че наистина е успял?
Лицето на Конев пребледня от гняв, но гласът му остана хладен, с изключение на слабото треперене:
— Забравете този спор. От часове сме в това тяло и ви моля да направите едно последно наблюдение, един последен експеримент, който може да оправдае всичко преживяно.
— Не — каза Морисън. — Последния плаща сметката. И преди съм го чувал.
— Албърт — обади се Боранова, — този път няма да има грешки. Един последен експеримент.
— Налага се да бъде последен експеримент — намеси се Дежньов. — Енергийните ни ресурси са по-малки, отколкото бих искал. Скъпо ни излезе да ви намерим, Албърт.
— И все пак ви намерихме — допълни Конев — без да отчитаме цената. Аз ви намерих — неочаквано се усмихна жестоко. — И нямаше да успея да ви открия, ако не приел излъчванията на уреда ви. Щеше да е невъзможно. Имаме доказателство, че онова, което съм усетил не е въображаемо. И тъй като ви открих, трябва да ми платите.
Ноздрите на Морисън се разшириха.
— Последвали сте ме, защото експлозията ми щеше да ви убие след няколко минути. Какво заплащане очаквате за това, че сте се опитвали да спасите собствения си жи…
Ненадейно корабът се метна встрани. Разлюля се се силно и Конев, който стоеше прав, залитна и се хвана за облегалката на креслото си.
— Какво беше това? — извика Боранова, вкопчвайки се с една ръка в контролните си уреди.
Калинина се приведе над компютъра си.
— Зърнах нещо, на на тази светлина се вижда трудно. Може би беше рибозома.
— Рибозома? — повтори учудено Морисън.
— Защо не? Те са разпръснати из цялата клетка. Рибозомите са органелите, които произвеждат протеин.
— Знам какво са — отвърна обидено Морисън.
— Така че тя ни блъсна. По-скоро при преминаването си ние сме я блъснали. Няма значение гледната точка. Просто получихме един силен удар като от Брауновото движение.
— По-лошо — намеси се Дежньов, сочейки ужасено навън. — Не приемаме топлина, а осцилираме.
Морисън, взирайки се с отчаяние, позна същото явление, което беше видял в клетката. Водните молекули очевидно се разширявах и свиваха.
— Спри го! Спри го! — изкрещя Конев.
— Опитвам се — отвърна Боранова през здраво стиснатите си устни. — Аркадий, спри двигателите и ми освободи цялата енергия! Изключи климатичната инсталация, светлината, всичко!