Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
В края на краищата, ако видеха Габорн, можеше да се убедят, че той наистина е Земния крал. А крал Андърс не искаше да научат истината.
Но Ерин знаеше истината. Беше чула гласа на Габорн да я води към спасението. Знаеше, че той е Земния крал.
— Що за мръсни намерения има баща ти, та измисля такива неща?
Селинор се изсмя — колкото от болка, толкова и от мъка.
— Според някои приличам много на него.
— Не беше нужно да пребиваш коня си, за да провериш версията на баща си — каза Ерин. — Защо си тук?
— Баща ми ме изпрати да събера всякаква информация, която може да му помогне да изобличи Габорн. Но аз разбрах истината.
В този момент една лечителка донесе гъстата като смола отвара от мак и една малка костена тръбичка, с чиято помощ щеше да духне опиума в лицето на Селинор. Тя сложи тръбичката на земята, омеси опиума на тъмна топка и я постави в чашката на тръбичката, след което добави горещ въглен от един глинен мангал.
Ерин понечи да се отдръпне, за да й направи място, но Селинор впи ръка в наметалото й.
— Моля те — каза той. — Не знам дали ще мога да замина с теб утре до Флийдс. Трябва да спреш баща ми. Накарай майка си да направи изявление за родителството ти — дори да й се наложи да излъже.
Ерин успокоително го потупа по рамото.
— След малко ще се върна да видя как си.
Зави го, докато лечителката издухваше дима от опиума в лицето му. После излезе и се загледа във вечерното небе. Слънцето беше залязло преди час, всички облаци, струпали се през деня, се бяха разнесли. Нощта щеше да е топла, а и есента бе твърде късна за комари.
В замъка продължаваха да прииждат стотици и стотици рицари. Ерин отстъпи да направи път на поредната група, а викачът при портата изрева:
— Яжте на корем, господа!
Тя се загледа над стените на замъка към града долу — владението на херцог Гроувърман.
Проклетият крал Андърс. За какво му беше потрябвала?
В края на краищата, ако Андърс искаше да оспори кралските права на Габорн, че е спечелил короната си само с убийства и измама, беше достатъчно да инсценира убийство. Не му беше необходимо да предлага Ерин като алтернативен наследник на трона на Мистария.
Сигурно Андърс се боеше, че ако убие Габорн, народът на Мистария ще се вдигне на война срещу него. Но ако осигуреше друг наследник, можеше да се надява да предотврати войната.
Тук нещо не беше наред. Ако Габорн загинеше, ако наистина беше спечелил короната с убийство, тогава кралството по право щеше да се падне на херцог Палдейн.
Палдейн Ловеца. Тактикът Палдейн. Палдейн, нейният баща.
Разбира се, Андърс щеше да се страхува от него. Палдейн можеше лесно да осуети всякакви коварства на Андърс. И щеше да потърси удовлетворение. Славата на Палдейн беше такава, че никой крал в Роуфхейвън нямаше да посмее да си мери ума с него.
Не, Андърс нямаше да иска кралството да попадне в ръцете на Палдейн след смъртта на Габорн, затова може би се надяваше да предложи Ерин като подходяща наследничка на стария крал Ордън. Но какво щеше да стане тогава?
Може би Андърс се надяваше, че Ерин Конал и херцог Палдейн ще се счепкат за кралството на Мистария и ще започнат гражданска война.
Или може би се надяваше, че Палдейн ще удари Флийдс и ще го съкруши.
Това изглеждаше възможно. Всъщност ако Габорн загинеше и Флийдс рухнеше, Андърс дори можеше да си измие ръцете в цялата бъркотия, като заяви, че Ерин го е подвела.
Какъвто и да беше замисълът му, Андърс щеше да се изненада, щом истината излезеше наяве.
А може би не. Ами ако крал Андърс се беше досетил кой всъщност е баща й? Ако беше намислил да убие Палдейн, за да може тя наистина да наследи трона на Мистария?
Щеше ли да посмее Ерин да го вземе?
„Проклетата ми майка, да избере Палдейн — помисли Ерин. — Трябвало е да е по-благоразумна.“ Навремето сигурно бе изглеждало невъзможно Палдейн да се доближи по наследствения ред до трона, а майка й бе сметнала, че той е най-добрият мъж в Мистария — най-добрият лорд в Роуфхейвън. Но десетина убийства — и ето че Ерин се намираше в пряка връзка с короната на Мистария.
Разбира се, политическото положение в Роуфхейвън сега беше съвсем объркано, след като Синята кула беше унищожена. Силата на Мистария само за ден се беше смалила наполовина.
Но това Андърс не би могъл да предвиди. Не можеше да е знаел, че Радж Атън ще унищожи Синята кула.
Освен ако не беше станал наемник на Радж Атън.
„Не — реши Ерин. — Започнах да си въобразявам глупости.“
Разбираше, че нещо й убягва. Може би Андърс не разполагаше с напълно развита схема за премахването на Габорн… или може би тя не можеше да я разгадае.